Читать «Златото на Спарта» онлайн - страница 33

Пет часа по-късно бяха на международното летище „Норфолк“ и се качваха на самолет за дома.

При завръщането си веднага предадоха на Селма бутилката, която намериха в подводницата, и от тогава не чуха ни дума от нея. Тя се затвори с двамата си асистенти — младата двойка Пийт Джефкоут и Уенди Корден (които знаеха всички възможни вицове за Питър Пан), в кабинета си и нямаше да излезе от там, докато не стигне до отговор.

На пръв поглед Пийт и Уенди бяха най-обикновени двайсетинагодишни младежи от Калифорния: обгорели, слаби, усмихнати, с изсветлели от слънцето руси коси, но в интелектуално отношение у тях нямаше нищо обикновено. И двамата бяха завършили с отличие Университета на Южна Калифорния, Пийт с бакалавърска степен по археология, а Уенди — с диплома по обществени науки.

Каквото и да бяха открили Сам и Реми, нямаше съмнение, че символът на дъното е същият като на парчето стъкло, намерено от Тед, както и за приблизителния произход на бутилката. Етикетът беше ръчно написан на френски език.

Въпросите се трупаха един след друг. Каква беше връзката между двете парчета? Какво означаваше този символ? И двете бутилки ли са били в началото на борда на UM-34 и ако да, как са се оказали разделени? И накрая, какво толкова важно има в тях, че да си струва да се убие човек?

Откак напуснаха Мериленд, Сам и Реми се терзаеха над въпроса какво да правят със самата подводница и останките на Бьом. Макар въпросът да беше мъгляв, можеше да се спори дали подводницата всъщност не е археологическа находка, което би ги превърнало в иманяри. Успокояваха се с обещанието, че след като приключат с проучването, ще върнат всички вещи на Бьом на законния им собственик — германското правителство или на наследниците на командира.

В желанието си да установят колкото може по-голяма дистанция между себе си и подводницата, която явно беше целта на Белязания, те се обадиха на адвоката си. Той ги увери, че подводницата ще бъде намерена от отговорна страна и съответните власти ще бъдат уведомени за възможността от наличие на торпеда в коритото на Покомоук.

— Имал е жена и син — каза Реми, без да вдига поглед от дневника. — Фрида и Хелмут, в Арнсбург, близо до Дюселдорф.

— Чудесно! Значи може би има семейство там. Ако е така, ще ги намерим.

— Как върви при теб?

— Бавно. Трябва да започна да нанасям някои от тези координати на картата, но ми изглежда, че тази UM-34 е била прикачена към помощен съд, който Бьом нарича „Гертруде“.

— „Гертруде“ ли? Нима Кригсмарине са кръщавали…

— Не, би трябвало да е кодово название.

— Тайни кодове, изгубени подводници, загадъчни бутилки от вино… Звучи като трилър.