Читать «Златото на Спарта» онлайн - страница 31

— Спокойно можем да предположим, че се е задушил — каза Реми. — Мъртвото тяло би започнало да се разлага, но поради липсата на кислород процесът е спрял и той… се е поизпекъл, може да се каже.

— Чудесно, мила. Ще пазя този спомен завинаги.

Положението на тленните останки, които лежаха проснати на пода в основата на стълбата с една ръка, преметната върху нея, говореше ясно за последните часове или минути на мъжа. Затворен в тъмната капсула, съзнавайки, че смъртта стисва ноктите си около него с всяка следваща глътка въздух, той, естествено, се вкопчил в единствения възможен изход, надявайки се на чудо, което дълбоко в сърцето си знаел, че няма да се случи.

— Предполагам, няма да възразиш да почакаш тук, докато аз огледам? — попита Сам.

— Моля, заповядай!

Той включи фенера, спусна крака в люка, опипа с крак стълбата и заслиза надолу. Като наближи дъното, прекрачи тялото и увисна на ръце, за да стъпи на пода.

Веднага усети как го обгръща мрачно настроение. Не страдаше от клаустрофобия, но това тук беше някак различно. Недостатъчно висока, за да се изправи, и широка колкото протегнатите му ръце, вътрешността на подводницата напомняше на тъмница. Стените, боядисани в матово сиво, бяха покрити с кабели и тръби, които отиваха едновременно навсякъде и никъде.

— Как е? — извика Реми отгоре.

— Отвратително! Друга дума не ми идва.

Сам коленичи до трупа и започна внимателно да преглежда джобовете му. Бяха празни, с изключение на този на гърдите, в който намери портфейл. Подаде го на Реми, после се обърна и продължи огледа на подводницата.

Според малкото описания на вътрешността на „Молх“, които беше открил, в предната част трябва да се намира основният акумулатор, а зад него — два баластни резервоара, мястото на оператора с елементарни контроли за управление — навигация, скорост, мощност и уравновесяване, както и примитивен хидрофон за откриване на вражески съдове.

Под операторското място Сам намери малка кутия с инструменти и кожен кобур с пистолет „Люгер“ и резервен пълнител. Прибра ги в джоба си.

Под всеки от баластните резервоари откри монтирано към корпуса правоъгълно сандъче. В едното имаше половин дузина манерки за вода, всичките празни, и два пъти повече празни консерви. В другото намери кожена чанта и дневници с твърди гърбове и черни кожени подвързии. Напъха ги в чантата и се огледа за последно. Парче плат, подаващо се иззад едно от сандъчетата привлече погледа му. Сам коленичи и видя, че е чувал от зебло. Вътре имаше малка дървена кутия с капак на панти и размери на самун хляб. Взе чувала и се върна при стълбата. Подаде събраното на Реми, после и той се качи горе. Когато излезе навън, се обърна и погледна отново трупа.

— Ще се погрижим да се прибереш у дома, капитане — прошепна той.

Хвана въжето, за да може Реми по-лесно да скочи на брега и неволно срита чувала. От дървената кутия се чу звън на стъкло.

Двамата любопитно коленичиха на палубата. Реми отвори чувала и измъкна кутията, по която нямаше никакви знаци. Внимателно отвори месинговото резе и вдигна капака, под който се откри нещо като стара мушама. Реми я повдигна.