Читать «Златото на Спарта» онлайн - страница 23
Клайв Касслер
От безсъзнанието, в което го прати ударът по главата, го събудиха ярки бели светлини и вой на сирените. Когато отвори очи, видя срещу себе си фарове. Остана неподвижен, убеден, че ей сега към него ще се втурнат хора, но когато никой не се появи, той се обърна по корем и запълзя зад прикритието на котлите към дърветата, където лежеше в момента.
„Не мърдай!“, нареди той сам на себе си. Трябва да лежи тук, невидим, и да изчака да си тръгнат. Колата беше взета под наем с фалшиви шофьорска книжка и кредитна карта, които нямаше да отведат полицията доникъде. Дъждът беше превърнал гробището за котли в тресавище, така че не се виждаха следи от борба, което още повече усилваше любопитството на полицаите. Единственото, с което разполагаха, беше изоставена кола и обаждане до „Он Стар“, което вероятно щяха да припишат на тийнейджърска шега.
Добра засада беше това, помисли си Архипов. Да, унизителна, но професионалистът в него оцени находчивостта и изключителното хладнокръвие. Кракът му пулсираше от болка, но не можеше да го погледне, преди всички да са се махнали. Калта беше поела част от удара, но два от пръстите му вероятно са счупени. Болезнено, но не осакатяващо. И по-лоши неща беше преживявал. В Спецназ счупените кости рядко изобщо стигаха до медицинско лечение. А в Афганистан… муджахидините бяха диваци, които обичаха да убиват отблизо и лично, лице в лице, и нож в нож; белезите живо му го напомняха. Болката беше нещо съвсем просто, което съществува само в ума. Григорий Архипов добре знаеше това.
Но кои бяха тези мистериозни спасители? В никакъв случай не бяха обикновени добри самаряни. Действията им показваха умения, кураж и изобретателност. Мъжът спомена, че са приятели на Фробишър. Явно тези думи се изплъзнаха неволно от устата на мъжа, за щастие на Архипов, който с удоволствие щеше да проучи следата. Това му беше достатъчно. Ще ги намери. Надяваше се само да успее да го направи, преди да се наложи да докладва инцидента на шефа.
Явно имаха близка връзка с антикваря. Защо иначе ще рискуват живота си? Две плюс две прави четири. Щом Фробишър не иска да сътрудничи и да каже къде е намерил парчето, може би другият мъж и жената щяха да се окажат по-сговорчиви.
Ако ли пък не, просто ще си разчисти сметките и ще продължи нататък. Колкото и умело да му бяха устроили засада, беше въпрос на справедливост да намери начин да си го върне.
Глава 7
— Каква според теб е вероятността Тед да стои настрани? — попита Реми, като дръпна стартера на извънбордовия двигател.
Сам се качи в скифа и го отблъсна с крак от дока.
