Читать «Златото на Спарта» онлайн - страница 179

— Водопадът — сети се Реми.

Изпълзяха до края на тунела и спряха няколко педи преди него. Пред тях се спускаше завесата от сталактити, а отляво беше площадката. Успяха да различат химическата тръбичка на Сам зад един сталактит.

— Не виждам никого — каза Сам.

— Аз също.

Тръгнаха да пресичат залата в посока към площадката.

Сам мерна с периферното си зрение движение, миг преди да чуе изстрела. Куршумът се удари в сталактита до бедрото му. Той залегна. Реми се завъртя, прицели се и също стреля. Фигурата залитна и падна, но веднага понечи да се надигне.

— Бягай! — изкрещя Сам. — Насам!

Двамата хукнаха към завесата от сталактити, промушиха се през отвора и излязоха на моста с водопада. Без да забавя ход, Реми изтича през водопада, следвана по петите от Сам. Когато стигнаха до отсрещния край, Реми пропълзя в тунела, но Сам спря и се обърна.

— Сам!

През водната пелена той видя фигура, тичаща по моста. Пусна ксифоса и копието, събра шепа камъчета и ги хвърли върху моста. След секунда, вдигнал пистолета, мъжът се подхлъзна на камъчетата и залитна.

С разширени от ужас очи, той размаха ръце и падна по гръб върху моста. Кракът му се плъзна настрани, опита да се задържи с другия, но не успя и с вик полетя в бездната.

Реми застана зад рамото на Сам. Той вдигна копието, изправи се и се обърна към нея.

— Двама отпаднаха, остават…

— Много е късно за такива сметки — каза един глас. — Не мърдайте!

Сам извърна глава. Обгърнат от мъгла, Холков стоеше на моста пред водопада, насочил деветмилиметровия си „Глок“ срещу тях.

Реми прошепна:

— Имам още един куршум. Бездруго ще ни убият.

— Така е.

— Млъквайте! — излая Холков. — Фарго, дръпни се от жена си!

Сам бавно се завъртя, все още прикривайки ръката на Реми, в която тя държеше пистолета. Протегна бавно копието напред. Погледът на руснака инстинктивно се насочи към него. Реми не пропусна момента. Вместо да вдига пистолета до нивото на рамото си, тя го вдигна само до кръста и стреля.

В гърдите на Холков се появи кръгла дупка, на пуловера му изби червено петно. Той се свлече на колене и зина изумено срещу Сам и Реми. Ръката, в която държеше „Глока“, потрепна, пистолетът се вдигна нагоре. Протегнал копието пред себе си, Сам се втурна по моста. Забавените рефлекси на Холков не можеха да се мерят с двуметровия обсег на персийското копие. Острието прониза гърдите на Холков и излезе през гърба му. Сам се наведе, взе пистолета, подпря се здраво с крака и завъртя копието. Холков се преметна през ръба на моста. Сам застана на ръба, гледайки как тялото му се носи към бездната.

Реми се приближи.

— Няма по-гаден човек на света, когото да сполети такава съдба.

Върнаха се в залата и се запромъкваха между сталактитите към площадката, като постоянно се оглеждаха назад. Бондарук никъде не се виждаше. Очакваха да се появи изненадващо от някой от тунелите, но нищо не помръдваше. С изключение на далечния тътен на водопада, цареше пълна тишина.