Читать «Златото на Спарта» онлайн - страница 12
Клайв Касслер
От този момент нататък любопитството му бързо прерасна в мания по всичко, свързано с Персия.
Използва цялата мощ на богатството и влиянието си, за да събере колекция от персийски артефакти: от потира от венчалната церемония на Увакшатра, до зороастрийски ритуален каменен подиум от времето на династията на Сасанидите и инкрустиран със скъпоценни камъни герон, носен от самия Ксеркс в битката при Термопилите.
Колекцията му беше почти завършена. С изключение на един крещящ пропуск. Личният му музей, скрит в утробата на имението, беше чудо, което той не споделяше с никого, отчасти защото никой не беше достоен за величието му, но най-вече защото колекцията не беше пълна.
Все още, помисли той. Скоро ще реши и този проблем.
Сякаш по даден знак вратата на кабинета се отвори и влезе камериерът му.
— Извинете…
— Какво има?
— Търсят ви по телефона. Господин Архипов.
— Свържи ме.
Камериерът излезе, като внимателно затвори вратата след себе си. След няколко секунди телефонът на бюрото иззвъня. Бондарук вдигна.
— Кажи ми, че се обаждаш с добри новини, Григорий.
— Така е. Според източника ми човекът има антикварен магазин в района. Сайтът, където е публикувал снимката, е авторитетен форум сред дилърите на антики и търсачите на съкровища.
— Някой проявявал ли е интерес към стъклото?
— Няколко души, но не сериозно. Засега повечето смятат, че това е просто парче от счупена бутилка.
— Добре. Ти къде си?
— В Ню Йорк, чакам си полета.
Бондарук се усмихна.
— Винаги поемаш инициативата. Това ми харесва.
— Затова ми плащате — отвърна руснакът.
— Ако успееш да ми осигуриш парчето, ще има бонуси. Как възнамеряваш да подходиш към дилъра?
За момент отсреща настъпи мълчание. Бондарук почти виждаше познатата жестока усмивка по устните на Архипов.
— Смятам, че директният подход винаги е за предпочитане. Нали?
Архипов е наясно с директността и резултатите, помисли Бондарук. Бившият кадър на Спецназ, специалните подразделения на КГБ, беше умен, безскрупулен и неумолим. За дванайсет години работа при Бондарук нямаше нито една неуспешна мисия, дори от най-мръсните.
— Съгласен съм. Оставям на тебе тогава. Само внимавай и бъди дискретен.
— Винаги съм.
Така беше. За властите изглеждаше, че много от враговете на Бондарук просто изчезват от лицето на земята.
— Обади ми се веднага, щом има някакво развитие.
— Разбира се.
Бондарук тъкмо се канеше да затвори, когато се сети да попита още нещо.
— Просто от любопитство, Григорий, къде се намира магазинът на този човек? Близо ли е до мястото, за което предполагахме?
— Съвсем близо. В малко градче на име Принсес Ан.
Глава 3
Сам Фарго стоеше в края на стълбите, облегнат на парапета, кръстосал глезени и скръстил ръце пред гърдите. Реми закъсняваше, както винаги. В последния момент тя реши, че черната й рокля „Дона Каран“ е малко претенциозна за ресторанта и се върна да се преоблече. Сам погледна за пореден път часовника си. Не го притесняваше толкова резервацията, колкото празният му стомах, който звучно къркореше още откак се прибраха в квартирата.
