Читать «Златото на Спарта» онлайн - страница 11

Мъжът, с когото се срещна, беше полковник от елитната иранска паравоенна организация, известна като Пасдаран, „Стражи на ислямската революция“. Той предложи на Бондарук и бойците му оръжие, боеприпаси, обучение и други най-необходими неща за войната им със Съветите. Бондарук беше предпазлив и търсеше уловката — достатъчно бе да има едно условие, което да смени съветския ботуш върху вратовете им с ирански и сделката щеше да отпадне. Полковникът го увери, че условия няма. Важни били общото минало, вярата и каузата. Каква по-здрава връзка от това? Бондарук прие предложението и през следващите пет години заедно с бойците си и под ръководството на иранския полковник, бавно и сигурно изтощи съветските окупатори.

Но това, което радваше Бондарук повече от военните успехи, беше укрепващата му връзка с полковника. Преди да бъде призован от революцията, полковникът беше преподавал история на Персия. Персийската империя, обясняваше той, датира отпреди почти три хилядолетия, а в зенита си обхващала териториите около Каспийско и Черно море, земите на днешна Гърция, Северна Африка и голяма част от Близкия Изток. Полковникът разказа на Бондарук, че Ксеркс I Велики, който нахлул в Гърция и разгромил спартанците при Термопилите, бил роден в същите планини, които Бондарук наричаше свой дом, и даже се твърдяло, че отгледал десетки деца в Копет Даг.

Тази мисъл не напускаше Бондарук, докато заедно с партизаните си продължаваше да тормози съветските части. Накрая, през 1990 г. — повече от десет години след първоначалното им нахлуване — войските на Червената армия се оттеглиха. Скоро след това Съветският съюз се разпадна.

Битката беше приключена, но Бондарук не можеше да стане отново мирен овчар. С помощта на иранския си приятел той се премести в Севастопол, който след краха на Съветите се превърна в Дивия запад на черноморския регион. Там вродените му лидерски способности и хладнокръвието му пред насилието и жестокостта му осигуриха място първо на черния пазар, а след това и в украинската „Красная мафия“. На трийсет и пет години Хедеон Бондарук дърпаше конците на цялата организирана престъпност в Украйна и беше натрупал не един милион.

При положение, че позицията, властта и богатството му бяха сигурни, вниманието на Бондарук се насочи към една идея, която от години занимаваше мислите му — дали Ксеркс Велики наистина беше роден и израсъл в Копет Даг, в собствената му родна планина? Дали те двамата като момчета, макар разделени от десетки векове, бяха вървели по едни и същи пътеки, дивейки се на едни и същи красиви гледки? Възможно ли е самият той да се окаже потомък на персийския цар?

Отговорът не дойде лесно. Нужни бяха пет години, милиони долари и всеотдаен екип от историци, археолози и генеалози, но на четирийсетия си рожден ден Хедеон Бондарук знаеше със сигурност — той наистина беше пряк кръвен потомък на Ксеркс I, владетел на Персийската ахеменидска империя.