Читать «Златото на Спарта» онлайн - страница 14

Ако Сам и Реми обичаха научноизследователския аспект на работата си, Селма и екипът й бяха луди по него, живееха заради погребаните факти, заради изплъзващите се нишки, заради нерешимите загадки, в които се препъваха. Колко пъти бяха спасявали работата от провал!

Всъщност „работа“ не беше най-точната дума. За Сам и Реми въпросът не беше в заплатата, а в приключението и удовлетворението от процъфтяването на Фондация „Фарго“. Фондацията, която разпределяше даренията си между каузи за зашита на животни, опазване на околната среда и деца в неравностойно положение или жертви на насилие, беше израснала скокообразно през последното десетилетие, като предишната година дари почти пет милиона долара на различни организации. Солидна част от тях дойдоха лично от Сам и Реми, а останалите — от частни дарения. За добро или лошо, заниманията им привличаха вниманието на медиите, а то на свой ред водеше богати и уважавани дарители.

Фактът, че вършеха това, което обичат, беше благо, което нито единият не приемаше за даденост. И двамата бяха положили много усилия, за да стигнат до тук.

Преди да се пенсионира, бащата на Реми беше частен предприемач, който строеше летни вили по брега на Нова Англия, а майка й — педиатър и автор на поредица от бестселъри за отглеждането на деца. Следвайки стъпките на баща си, Реми се записа в Бостънския университет, и излезе оттам с диплома по антропология и история и специализация върху древните търговски пътища.

Бащата на Сам беше починал преди няколко години, а преди това беше един от водещите инженери на програмите „Мъркюри“, „Джемини“ и „Аполо“ на НАСА и колекционер на редки книги: страст, която беше предал на Сам още в най-ранна възраст. Майка му, Юнис, живееше в Кий Уест, където, въпреки че беше почти на седемдесет, управляваше чартърен кораб, предназначен специално за гмуркане и дълбоководен риболов.

Сам също беше последвал стъпките на баща си, ако не в избора на образование, то поне в призванието, като се сдоби с инженерна диплома с отличие от „Калтех“ заедно с няколко трофея за лакрос и футбол.

През последните му месеци в „Калтех“ с него се свърза човек, който впоследствие се оказа от Агенцията за изследователски проекти, свързани с отбраната (АИПСО), чрез която правителството разработваше и изпитваше най-новите и скъпи играчки за военните и разузнаването. Предлаганото заплащане беше много по-ниско от това, което можеше да изкара в цивилния свят, но примамливата възможност да се отдаде на чисто инженерство, съчетано със служба за страната, улесни избора на Сам.

След седем години в Агенцията Сам се оттегли с неясното намерение да осъществи някои от собствените си идеи на практика и се върна в Калифорния. Две седмици по-късно срещна Реми в „Лайтхаус“, джаз клуб на Хермоза Бийч. Сам беше влязъл в клуба за една студена бира, а Реми тъкмо празнуваше успешната си експедиция за проучване на слуховете за потънал испански кораб близо до Абалон Коув.

Макар нито единият да не би нарекъл първата им среща „любов от пръв поглед“, и двамата бяха съгласни, че нещата са били „доста ясни още след първия един час“. Шест месеца по-късно се ожениха на същото място, с малка церемония в „Лайтхаус“.