Читать «Предателство» онлайн - страница 30

Той отново кимна, сякаш отново бе получил потвърждения за нещо.

— Какво означава този поглед?

— Нищо. Няма никакъв поглед.

— Да, имаше. И той означаваше нещо.

— Добре. Казахте, че няма да започнете да четете писмата на Ивън. Вероятно този поглед е означавал: „Това са думи на човек, който се бои, че ако научи известни факти около своето решение, може да си промени мнението.“

Може би внезапно осъзнала, че стои и спори с мъж, облечена сякаш в ежедневното си бельо, тя придърпа хавлията около раменете си и хвана двата края над гърдите. Гласът й стана тих и нисък от гняв:

— Не се боя да получавам факти, господин… как ви беше името?

— Нолан. Рон Нолан.

— Добре, господин Нолан…

— Само Рон, става ли?

И той отново се усмихна саркастично.

— Добре, Рон. — Тя се бе разгорещила, а тъкмо това бе неговото намерение: — За твое сведение аз всъщност разполагам с всички факти, които са ми необходими — за Ивън и тази глупава война в Ирак. И не се нуждая от писмата му, за да започна да го съжалявам. Той взе решението да отиде там. Той реши да ме остави и да го направи. Сега, когато аз продължих, а той просто не може да измисли обяснение и да се измъкне от ситуацията, смята, че ако просто разбера колко му е трудно, някак си отново ще се съберем. Няма да направя това!

— Не, отлично го разбирам — и Нолан отново вдигна писмото. — Последен шанс.

Когато тя не помръдна, за да го вземе, Нолан го пъхна в джоба на ризата си и рече:

— Ще предам на Ивън, че си в отлично здраве: Извини ме. Радвам се, че се запознахме.

Минавайки покрай нея, той започна да слиза по стълбището. Когато беше стигнал долу, тя се обади:

— Господин Нолан. Рон.

Той се обърна и я погледна.

— Нямам нищо против военните — каза тя. — Аз съм против участието на Ивън във войната. Това е разликата.

Нолан вдигна ръка във военен поздрав:

— Да, мадам. Щом вие казвате.

* * *

В седем и трийсет той отново позвъни на вратата й.

Тя отвори, облечена с шорти, черна тениска „Найк“ и маратонки. Косата й бе опъната назад в конска опашка. Пак беше без грим и му се стори сякаш бе плакала.

— Няма да прочета това писмо — започна веднага тя. — Вече ти казах.

— Да, каза ми. Но не съм дошъл за това.

— Ами… тогава какво?

— Е, очевидно вече не си с Ивън. Помислих си дали не би искала да идем някъде да пийнем по нещо.

Тя скръсти ръце.

— Каниш ме на среща?

— Питам дали не искаш да пийнем някъде. Не е чак толкова голям ангажимент.

— Мисля, вече изясних какво е виждането ми относно връзките с военни.

— Да, и то би разбило сърцето ми, ако бях военен, но за щастие аз не съм.

— Но ти ми каза, че там сте заедно с Ивън?

— Така е. Но аз съм цивилен. Работя за Олстронг Секюрити. Ивън е разпределен към нашата база. Върнах се тук по задачи за две седмици и тази вечер ме очаква самотна вечеря, което не е от най-любимите ми неща.

— И като последна възможност…

— Не точно това. Имаме няколко въпроса, по които може да ни е забавно да побеседваме, ако изключим Ивън. — Той погледна покрай нея към вътрешността на апартамента. — Не ми изглежда тук да стават кой знае колко партита.