Читать «Предателство» онлайн - страница 31

— Не — въздъхна тя.

Почувствал отслабената й позиция, той попита:

— Яла ли си нещо?

— Не.

— Избери мястото — каза той. — Където поискаш, само не на небето.

Въздъхвайки отново, тя се усмихна леко и кимна:

— Хубаво предложение. И аз не обичам да се храня сама, а напоследък все това ми се случва.

Тя срещна погледа му, после отклони очи, борейки се с решението.

— Не искам пак да се караме за тази война или за Ивън.

— Аз също не искам да споря. Просто искам да изляза за едно добро хапване и пийване.

— Звучи ми добре.

Тя помисли още секунда-две, после отстъпи назад и задържа вратата разтворена пред него.

— Искаш ли да влезеш и да седнеш за малко. Ще ида да облека нещо.

* * *

Тя избра един пренебрегван, но много добър италиански ресторант на Лоръл Стрийт в Сан Карлос, може би на километър и шестстотин метра разстояние от апартамента — твърде кратко за пътуване с кола, за да може да се води кой знае какъв разговор. Нолан, обикновено словоохотлив във всяка ситуация, сега установи, че езикът му се сковава от мига, в който тя излезе от антрето в ниски обувки и класически проста рокля на тънки черни райета. Беше сложила златно колие с една-единствена черна перла в комплект е обеци. Косата й бе вдигната, разкривайки нежна шия, подчертаваща релефа на лицето над нея.

Нито банският костюм, нито тениската, маратонките и шортите, когато бе отворила вратата, бяха го подготвили за изтънчеността, която сега виждаше в нея. Разбира се, преди тя бе достатъчно красива, за да го привлече — красиво калифорнийско момиче от състава на мажоретките — но сега нещо в стила й говореше за житейски опит и зрелост, които, честно казано, малко го изплашиха. Стилът на Нолан и планът му бяха да я подразни за политическите й уклони и схващания, да я сломи, да я накара да се смее и накрая да я напие, да я вкара в леглото и да докладва на Ивън, че е истински щастливец, дето не е чела писмата му и не е отговаряла — че не си струва да се тормози за нея.

Сега десетте минути мълчание докато караше разбиха този план. Колкото и да опитваше, колкото и да му се искаше, нямаше да може да я приеме толкова леко. Работата не бе и в простия факт на нейната красота, а в сериозността, една прилична сдържаност, която не си спомняше да е срещал в жените, които бе познавал.

Подавайки ключовете на портиера пред ресторанта, Нолан забеляза, че Тара остана седнала, с ръце в скута. Изпитва ли го? Дали щеше да е добър кавалер ако й отвореше вратата, или това би го направило шовинистична свиня в очите й? Не беше се притеснявал за приличието в обществото от десет години и сега изведнъж до болка му се прииска да вземе правилното решение, да изглежда добре в очите й. Но единственият му избор беше да бъде себе си, родителите му го бяха възпитавали старомодно, затова той заобиколи колата и отвори нейната врата. Тя го възнагради с лека усмивка, в която, за свое огромно удоволствие и изненада, той прочете одобрение.

Облеченият в смокинг главен сервитьор я познаваше, поне така му се стори. Той я поздрави фамилиарно, целуна й ръка и кимна на Нолан с уважение и може би щипка завист, и ги поведе към сепарето в дъното. Осветлението там беше слабо — само насочени светлини към масите, колкото да може да се чете менюто. Тара си поръча вино, чието име звучеше на италиански, но му бе непознато. Той поиска мартини „Бийфийтър“.