Читать «Жътварите» онлайн - страница 61

— Да, но е възможно доста хора да загазят, ако онези продължават да попадат на случайни улики и прочие.

— Убеден съм, че можем да направим нещо — обеща Гейбриъл. — Обаче последните събития изискват много по-спешни ответни мерки. Кой стои зад тях и какво да направим, че подобни неща повече да не се случват?

— Защо говориш в множествено число?

— Защото чувствам, че нося известна отговорност за твоето благополучие, макар и да е минало много време. Освен това в известен смисъл твоите проблеми са и мои. Особено ако се отнасят до нещо, което е станало по мое време. Но няма значение дали е така, или са свързани с другата ти дейност. Твоят приятел Паркър умее да си създава врагове, и то от най-опасния тип.

— Уили твърди, че Паркър изобщо не е споменаван. Ставало е дума за мои дела.

— Хубаво.

— Кое му е хубавото?

— Стеснява полето ни за дейност. Нямам информация да ти е пускана поръчка, а и ти си на мнение, че изпълнителите са били дилетанти. Всеки, който се осмели да ти изпрати убийци, ще потърси елитни професионалисти. На твое място дори бих се обидил: в случая някой си е решил, че подобни аматьори могат да се справят с ас като теб.

— О, да, ще си посипя главата с пепел. Между другото, надявам се, че си изпратил цветя на погребението на Били Бой?

Гейбриъл закима със симпатия.

— Не беше съвсем неочаквано. Заболяването му бе доста напреднало. Наложило се е радикално лечение. И някой сам си е предложил услугите.

— Убеден съм, че Били щеше да поиска и второ мнение по въпроса.

— Във всеки случай лечението е било на най-високо ниво, а финалът — бърз.

— И блажен.

По лицето на Гейбриъл пробяга сянка на неудобство.

— Трябваше да бъда уведомен — натърти Луис.

— Какво знаеш по въпроса?

— Слухове, нищо друго.

— Блис беше в неизвестност дълго време. Никой не го бе виждал. Говореше се, че е мъртъв.

— Аха, дрън-дрън.

— Ти май си неспокоен? — лукаво запита събеседникът.

— Има ли основания за това?

— Не зная, честно. Но в случая с въпросното лице едва ли заинтересованите биха посветили именно мен. Както казах, той дълго време бе извън кадър. А вие двамата си имате стари сметки. И ако наистина се е завърнал в играта, може би ще има желание да подновите запознанството си.

— Не звучи много успокоително. Нито за мен, нито за теб.

— Е, че аз съм само един старец.

— И старци е убивал навремето.

— Моят случай е по-различен.

Луис кимна, приемаше аргумента.

— Така или иначе двамата с партньора сте се справили отлично с проблема. Казвам си, че в твое лице старият ни приятел би намерил сериозно предизвикателство. Между другото — какво направихте с боклука?

— Изнесохме го. Сметища и трапове колкото искаш.

— А старата дама?

— Купихме й шоколадова торта.

— Ех, да би могло с всеки да е толкова лесно. А твоите хора от сервиза?