Читать «Жътварите» онлайн - страница 60

— Не бяха останали много, когато напуснах.

— А сред тях нямаше равен на теб.

Луис се направи, че не е чул комплимента.

— Освен това моралният ми компас, ако ми разрешиш да се изразя по този начин, бе далеч по-точен, отколкото ти си мислеше.

— Без да се обиждаш, не съм сигурен, че ти вярвам.

— Не се обиждам. Но вярното е това, което казах. Винаги съм внимавал на каква работа те изпращам. Имало е случаи, когато съм рискувал прекомерно, но не смятам, че съм прекалявал умишлено, поне не и когато ти си бил на линия.

— Благодарен съм ти за това. Просто смятам, че по едно време рискът рязко се увеличи.

— Може би — съгласи се Гейбриъл. — Може би. Я кажи какво се случи снощи? Чух, че си имал посещение.

Луис не се учуди, че събеседникът му е осведомен за инцидента в жилището. След неговото обаждане веднага би могъл да запита тук и там. Но бе сигурен, че е знаел и преди това. Имаше хора, които биха го информирали незабавно. Така работеха старите системи, затова и собственото му неведение относно смъртта на Били Бой го бе смутило сериозно.

— Аматьорска работа — отвърна на въпроса Луис.

— Вярно. Макар че случилото се в сервиза е изненадващо. Изглежда ненужно и грубо изпълнено, освен ако целта е била предупреждение. Но пък тогава защо ще нападат жилището ви, и то по същото време?

— Не зная — призна Луис. — А го отразиха вестниците. Уили не харесва такава публичност. И на мен не ми допада. Ще привлече внимание.

Гейбриъл махна с ръка небрежно, отхвърляйки опасенията му.

— Вестниците не се интересуват толкова кой какви имоти притежава. Сензациите им се въртят предимно около убийствата и секса.

— Аз не говоря за репортерски интерес.

Гейбриъл се взря в прозорците, сякаш очакваше от мрака отвън да изскочат ченгета. И когато това не стана, изглеждаше разочарован. Но Луис знаеше, че при него всичко е привидна игра. Доколко се бе отдалечил от стария живот? Вече не разполагаше с елитните си убийци — Жътварите, които би могъл да насочи срещу мишена по всяко време. Но пък едва ли би се примирил с тихото пенсионерско битие. Прекалено много знаеше и винаги се е стремял да научи повече. Може би вече не изпращаше хора да вършат чуждата мръсна работа, но завинаги щеше да остане част от същия този свят.

Луис дискретно побутна вестника с пръст. В него бе завит пакет със свещите, носещи отпечатъците на ранения нападател и копия от снимките му, правени с телефона на Арно. Там бяха още и отпечатъците от пръстите на двамата убити при нападението на жилищната сграда.

— Донесох няколко неща във връзка със случилото се. Бих желал да помогнеш.

— Полицията вече не разполага ли с тези данни?

— Ти би свършил работа много по-бързо. Ако помолиш приятелите си да услужат.

— Те са от хората, които винаги искат нещо в замяна.

— Тогава значи ще им дължиш две услуги, защото имам още една молба.

— Казвай.

— Двама федерални са душили около сервиза, задавали въпроси за Лирой Франк.

— Лично аз нямам сведения за текущо разследване. Възможно е да са попаднали на случайна улика, може би са изровили нещичко. Но по принцип напоследък са се увълчили. Едно време тероризмът беше дори полезен за бизнеса. Днес нещата се усложняват постоянно: най-малкият намек за подозрително разплащане и от ФБР хукват да задават стотици въпроси. Дори и във връзка с нещо толкова чисто, колкото е ситуацията около въпросното име.