Читать «Жътварите» онлайн - страница 63

— Хубаво е, че пак се виждаме — произнесе той с толкова безличен тон, че Гейбриъл се усъмни в искреността на думите, но се замисли, че вложеното в тях чувство може и да е неподправено. Не си спомняше Милтън да е казвал подобно нещо друг път.

— И аз се радвам — излъга Гейбриъл, а Милтън се усмихна.

И да бе доловил лъжата, не се издаде. Задоволството от факта, че я е разпознал, сигурно би надвило обидата.

— Не очаквах да дойдеш лично — добави старият.

— Отдавна не сме имали възможност да се видим очи в очи. Пътищата ни не се кръстосват както едно време.

— Вече съм стар човек — въздъхна Гейбриъл и си спомни, че е казал същото преди два дни, но в по-различен контекст.

Прав ли беше да го казва пред Луис? Ще го предпазят ли преклонната възраст и бившият му ранг от хищника Блис? Тази мисъл го е тревожила и преди. Защото си даваше сметка, че и той носи отговорност за разни случки в миналото. Макар че Блис не би трябвало да се сърди — напълно си бе заслужил постигналото го възмездие. Обаче пък враждата между него и Луис имаше по-дълбоки корени, а характерът й бе най-вече личен. Не — реши Гейбриъл най-сетне. — Ако Блис наистина се е завърнал, той самият едва ли ще бъде сред мишените му.

— Е, не чак толкова стар — обади се Милтън и сега бе негов ред да излъже.

— Достатъчно, че да виждам тунела в края на светлината — възрази Гейбриъл. — Но пък светът е много променен, има множество нови правила. Трудно ми е да разпозная мястото си в него.

— Правилата са същите, само броят им е намален — рече другият.

— От теб това звучи почти носталгично.

— Вероятно. Липсва ми сблъсъкът с равностойни противници, които имат моя начин на мислене. Трудно разбирам днешните врагове. Намеренията им са винаги прекалено мъгляви, завоалирани с думи. Не могат да ги дефинират точно. Идеология също нямат. Имат само вярата си.

— Да се сражаваш за религия за мнозина е въпрос на чест — отвърна Гейбриъл. — Самата тя не им е толкова скъпа, по-важното е какво могат да вършат в нейно име.

Милтън премълча. Гейбриъл подозираше, че е вярващ. Не беше евреин, може би е католик? Но пък му липсваше нужното въображение. Най-вероятно е да е протестант, член на една от множеството общности. Сигурно седи на твърда пейка в някоя безрадостна конгрегация и слуша многословни скучни проповеди. Представи си Милтън в черква и се запита: как ли изглежда съпругата му? Ако изобщо има такава. Венчален пръстен не носи, но това не означава нищо. Още повече при служител като него, обучен да не привлича внимание и да не издава нищо за себе си. Все пак Гейбриъл си изгради образ: мършава, упорита жена, строга до смърт, както предполага религията, дори и думата „любов“ ще произнесе с омерзение.

— Значи установи контакт с отлъчената от стадото овца — подхвърли Милтън, сменяйки темата.

— Добре изглеждаше.

— Като изключим факта, че някой полага усилия да го елиминира.

— Да, като изключим този факт.