Читать «Жътварите» онлайн - страница 56

— Ами — рече Уили и нещо го жегна отвътре.

— Май не се зарадвахте много, а?

— От такава реклама… опазил ме Бог. Нямам нужда.

Усмивката на федералния се разшири още повече.

— Точно така! И аз това исках да кажа. Кой се нуждае от такава реклама? А какво ли би рекъл вашият бизнес партньор?

— Не разбирам за какво говорите.

— Наистина ли не разбирате? Кой ви измъкна от финансовата дупка навремето? Бившата ви съпруга е искала да разделите придобитото след брака по силата на съдебното решение за развод, нали? Нещата са били крайно проблематични за вас. Трябвало е да продадете бизнеса. И изведнъж всичко се оправя като по чудо. Имате пари да изплатите нейния дял, без да продавате сервиза. Откъде дойдоха те?

Уили въздъхна. Опасенията му се потвърждаваха. Специалният агент Брус знаеше прекалено много за живота и бизнеса му. Откъде и как? Майната им на федералните институции! Ето за какво се харчат парите на данъкоплатците. И неговите включително.

— От един добър самарянин.

— А той има ли си име?

— Парите дойдоха посредством агенция. Името й не помня.

— Аха. Казва се „Ласт Хоупс Инвестмънтс“. Много интересна институция. Просъществувала е ден до пладне. Същинска еднодневка.

— Не зная колко, но е било достатъчно, за да ми помогне. За мен това е важното.

— А заема изплатихте ли го?

— Опитвах, но както казахте, агенцията беше вече закрита.

— Няма какво да се чудим, след като дава заеми, а не си ги прибира. И името й е любопитно, не мислите ли?

— Проблемът не е мой. Аз си обявих заема. Както си е законно.

— Кой е собственикът на тази сграда?

— Компания за недвижими имоти.

— Аха. „Лирой Франк Пропъртийз Инкорпорейтид“.

— Същата, да.

— На нея ли плащате наем?

— Хиляда и петстотин месечно.

— Никак не е много за толкова голямо място.

— За мен е напълно достатъчно.

— С въпросния Лирой Франк виждате ли се?

— А вие как мислите — ако работя в „Тръмп Билдинг“, дали ще се виждам с Доналд?

— Защо не, особено ако ви е приятел?

— Доналд Тръмп едва ли има приятели сред наемателите. Той да не е…

— … Лирой Франк — довърши Брус вместо него.

Уили поклати глава съжалително и разпери безпомощно ръце. Чудесно наподобяваше обикновения човечец, сблъскал се с недоброжелателно настроено служебно лице, което постоянно и целенасочено изкривява думите му.

— Казах ви — не се срещам с никакъв си Лирой Франк, не го познавам. Плащам си наема, гледам си работата, редовен съм с данъците, със закона съм точен, за цял живот нямам дори и една глоба за неправилно паркиране.

— Ами да — саркастично кимна Брус. — Сигурно сте най-честният човек оттук и чак до края на света.

— Не зная — простичко отвърна Уили. — Дотам не съм ходил.

Брус кипна, но мигом се овладя и смени темата.

— Неоткриваем е този г-н Лирой Франк — саркастично рече той. — Ненамираем, непроследим. Само бумаги и банки около компаниите му. Иначе е чистичък и точен, да не ме разберете криво. Но пък истинска загадка. Трудно е за нормален човек днес да бъде чак такава загадка.

Уили премълча.