Читать «Жътварите» онлайн - страница 54

Когато детективите пристигнаха, майсторът и помощникът си изиграха ролите съвършено. Двама честни бачкачи, заплашени с телесни повреди и дори със смърт, се опълчват срещу агресивните бандити. И надделяват, колкото и да изглежда странно. Ето ги сега, стоят шокирани, но пък живи и опазили дребния си бизнес. При това тази версия съвсем не беше далеч от истината. Ченгетата ги изслушаха съчувствено, съгласиха се да запишат официалните им показания на следващата сутрин в участъка. Арно запита дали да си потърси адвокат. Старшият детектив отвърна, че едва ли ще се наложи, защото не вярва да има отправени обвинения, дори и в случай, че раненият престъпник почине. В прокуратурата не обичат подобни дела, каза той, а Арно лесно можеше да докаже, че е действал при самозащита.

Сетне полицаите констатираха, че в джобовете на въпросния господин има само дъвка, снопче банкноти от по десет, двайсет и петдесет долара и резервна пачка за пистолета. Уили и Арно се направиха на слисани и го изиграха чудесно.

Тъкмо смятаха, че всичко е приключило, когато в сервиза пристигнаха още двама — мъж и жена, облечени в официални тъмни костюми. Нямаше нужда да гадаят какви са, отдалеч се виждаше, че са от ФБР.

Дошлите с линейката медици наместиха носа на Уили и му поставиха лепенка, спестявайки отиването до болница. Обаче болката бе все така непоносима. Чувстваше се замаян и на края на силите си, а за това допринасяха махмурлукът и отзвучаващият ефект на адреналина. Но щом зърна влизащите, се мобилизира и даде знак с очи на Арно, че бедите май тепърва започват. Не беше експерт по полицейската работа, но бе живял достатъчно дълго в Куинс, за да знае, че федералните не тичат подир всяка кокошкарска стрелба или опит за ограбване на сервиз. Иначе нямаше да им стига времето за важните дела. Явно имаше нещо друго и то предвещаваше неприятности.

Фебереецът бе чернокож и се представи като специален агент Уесли Брус. Партньорката му, също специален агент на име Сидра Люис, бе блондинка с пронизителни сини очи и смръщена физиономия, сякаш всички насреща й бяха престъпници. След като поговориха с детективите, федералните веднага разделиха Арно от Уили. Жената отведе помощника в офиса, а Брус остана до седналия край олдсмобила майстор. Бе скръстил ръце на гърдите си, а на лицето му играеше широка, неприятна усмивка, напомняща за изражението на убиеца с дъвката.

— Е, как се чувствате сега? — запита агентът.

— Бил съм и по-добре — отвърна Уили напълно честно.

И без да си дава сметка защо, си помисли, че федералното ченге отлично знае доста неща за него и за сервиза.

— Излиза, че нашите двама приятели са избрали неподходящи хора за обир, а?

— Така излиза.

— Казвате, че търсили кола?