Читать «Жътварите» онлайн - страница 33

— Така или иначе беше голяма работа още в самото начало. Дори и след случилото се вероятно пак е по-добър от повечето в бранша. За Били Бой вече е ясно.

— За Били няма кой да плаче.

— Така е.

— Обаче и завръщането на Блис в бизнеса не е добра новина.

— Не е.

Повечето от събитията, които имаха предвид, се бяха разиграли преди Луис и Ейнджъл да се срещнат. Но Ейнджъл знаеше доста за Били Бой и не го харесваше, макар и да признаваше в себе си, че сигурно е предубеден от чувствата на Луис към него. Веднъж двамата попаднаха на Били случайно — бяха спрели да заредят на калифорнийска бензиностанция. Изправени един срещу друг, Луис и Били приличаха на въртящи се в кръг вълци единаци, озъбени и настървени, жадни да пролеят кръв. Ейнджъл познаваше Блис само от разказите на Луис за сблъсъците помежду им; в тях бяха пострадали и двамата. А Луис предчувстваше, че развръзка тепърва ще има, и смяташе, че е по-добре да предупреди приятеля си.

— По едно време се надявах, че е мъртъв, но… Трябваше някой да се заеме специално, а задачата е много трудна, в нея няма пари, няма и сигурност.

— Ами ако си в списъка на мишените му?

— Едва ли ще ми изпрати предупреждение.

— Естествено — рече Ейнджъл, гаврътна брендито на екс и се закашля мъчително.

— Хей, това се пие по мъничко, не е алказелцер — клъвна го Луис.

— По-добре да бях гаврътнал една бира.

— Нямаш класа, човече.

— Затова пък живея с хора, дето имат.

Луис се замисли за миг върху казаното.

— Е — рече след малко, — тука си прав…

Общият им апартамент не бе онова, което биха си представили повечето от познатите, предвид различния им начин на обличане, отношение към живота и типично поведение.

Жилището заемаше двете най-горни нива на триетажна сграда някъде към края на Ъпър Уест Сайд — там, където различията между бедни и богати почти се размиват.

Помещенията му бяха изрядно чисти. Въпреки че спалнята бе обща, всеки имаше индивидуално пространство, където можеше да се уедини и да се отдаде на собствените си интереси. Ейнджъл бе събрал в стаята си целия инструментариум на човек с умения да се справя с ключалки и алармени системи. Там се намираха множество лавици с литература по темите, подбрани прибори, работна маса с безброй модерни механични и електрически инструменти. И във всичко това обичайно разхвърляният бивш взломаджия бе проявил специфично за един истински майстор в своя занаят чувство за ред.

Стаята на Луис съдържаше по-малко вещи. На първо място лаптоп, бюро, стол. На лавици по стените бяха подредени книги и музика — предимно компактдискове. Вкусовете му биха изненадали доста хора — предпочитанията на Луис клоняха към кънтри жанра, макар че изпълнителите бяха предимно чернокожи: Дуайт Куик, Вики Ван, Карл Рей. Тук беше и Каубой Трой Коулман от по-новите, Дифорд Бейли и Стоуни Едуардс от по-ранно време, няколко неща на Чарли Прайд и Рей Чарлс с „Модерен саунд в кънтри & уестърн“, още Боби Уимък и поредица на име „Моята гледна точка“, представяща черния саунд в кънтри жанра. За Луис бе трудно да разбере защо мнозинството от собствената му раса не си пада по този вид музика: тя изразяваше тежненията на бедните в глухите провинциални райони, възпяваше любовта, верността и изневярата, оплакваше мъката и отчаянието. Тоест говореше за битието на всички несретници там, било то черни или бели. Защото бедният черен има много повече общо с бедния бял, отколкото с богатия черен. В тези песни звучеше гласът на низвергнатите, звучаха изстраданите травми, тъгата и мизерията им, независимо от цвета на кожата. Във всеки случай Луис вече се бе примирил с мисълта, че в обичта си към кънтрито ще остане сам. Беше успял да надвие омерзението на Ейнджъл към редовното подстригване и навиците му да купува дрехи от евтини разпродажби. Но не съумя да го приобщи към черната, нито към която и да е друга кънтри музика.