Читать «Жътварите» онлайн - страница 31

Двамата бяха минали на бренди, а за случая Нейт извади от резервите най-красивите си конячени чаши, достатъчно големи да поберат и по една златна рибка. Тихо звучеше запис на Синатра с Каунт Бейси. Франки пееше за вечния капан на любовта, а Нейт бършеше бара със замечтано изражение и си тананикаше под нос. По това време той обикновено затваряше, но днес бе особена вечер, времето бе спряло за присъстващите — поне за малко да загърбят житейските неволи. Жестът бе неговият подарък за юбиляря.

— Уили направи прекрасна вечер — обади се Луис.

Механикът се полюшваше на стола, а очите му бяха изцъклени като на човек, тупнат по главата с тиган.

— Аха — кимна Ейнджъл. — Накрая някои от гостенките май искаха да му подарят по нещо от себе си. Пак добре, че не му смъкнаха дрехите.

— По-добре е така — коментира Луис.

— Може би. Но в момента не изглежда много весел.

— Дължи се на повода. На шейсетия си рожден ден човек се настройва философски. Дава си сметка, че е смъртен.

— Ех, че свежа мисъл. Ободри ме, значи. Остава да започнем да си изпращаме картички с подобни поздравления — „Честита тленност“.

— Хей, спри с гробарските приказки. Какво има?

— Нищо няма. Разприказвам ли се, и ти се вкисваш.

— Само когато нямаш какво да кажеш.

— Не е вярно, винаги имам.

— Тц, това ти е проблемът. Може би Уили има специални филтри за мълчание — да ти монтира един — усмихна се Луис, а пръстите му гальовно се плъзнаха по врата на приятеля. — Хайде, кажи какво има!

Наблизо нямаше никой, но Ейнджъл се огледа бързо, изпитателно. По-добре бе човек да внимава.

— Подочух нещо. Помниш ли Уилям Уилсън, известен като Били Бой?

— Разбира се, че зная кой е — смръщи се Луис.

— Беше.

Луис замълча, погледът му обгърна околното пространство.

— Какво е станало?

— Разделил се е с живота в една мъжка тоалетна в Суитуотър, Тексас.

— Естествена смърт ли?

— Почти. Сърцето му спряло, но след като някой заврял нож в него.

— Хм, не звучи правдоподобно. Беше много добър. Животно и перверзен, обаче професионалист. Няма начин да го доближиш, не и с нож.

— Вървят слухове, че често се увличал — усложнявал прости задачи, за да се кефи.

— И аз съм ги чуван. Прекалено си падаше по болката.

С Били Бой нещата не бяха наред още от самото начало. Луис избягваше да работи с него. Поне по времето, когато вече можеше да подбира партньорите.

— Изглежда, някой е решил да сложи край на това.

— Може да е било и по-просто — замисли се Луис. — Повечко алкохол в някой бар, скандал, еди-кой си вади нож, с него има доста приятели и ето как…

Но личеше, че и сам не вярва в казаното. Просто разсъждаваше на глас, прехвърляйки теоретични възможности.

— По принцип да — само че заведението било кажи-речи почти празно, а става дума за Били Бой, не за някой левак. Не помниш ли какво си ми разказвал за него? Който го е довършил, трябва да е бил не просто добър, а изключителен.

— Били вече остаряваше.