Читать «Жътварите» онлайн - страница 32

— Ама е по-млад от теб.

— Не ни е голяма разликата. Пък и аз остарявам.

— Аз ли не го зная!

— Че остаряваш ли?

— Не, че ти остаряваш!

За миг очите на Луис се присвиха.

— Да ти кажа ли какво мисля за теб?

— Не, по-добре недей.

Луис помълча, сетне подхвърли:

— Къде е била раната? В гърдите или в гърба?

— Отпред.

— Някой да му е пускал поръчка?

— Едва ли. Щеше да се разчуе.

— И все пак е възможно. Ти откъде научи?

— Четох в интернет. Сетне завъртях един-два телефона.

Луис притисна чашата между длани, за да затопли брендито, наведе се, за да усети букета. Беше ядосан. Редно би било да го информират за Били Бой. Дори само протоколно, в знак на уважение. Така се постъпва в бранша, това е част от професионализма. В миналото му имаше прекалено много хора, мишени, поръчки и там връзките бяха сложни. Не би трябвало да допуска подобно нещо.

— Ти винаги ли следиш движенията на хората, с които съм работил? — внезапно запита той приятеля си.

— Ами. При това малцина от тях са живи днес.

— По-точно казано, след смъртта на Били Бой никой не би трябвало да е жив.

— Хм, сигурен ли си? Май не е така.

Луис се замисли.

— Може и да си прав — рече той.

— Има и други нещица — подхвърли Ейнджъл.

— Казвай.

— След намирането на трупа ченгетата разпитвали поред всички присъстващи в заведението. Изяснили категорично, че дълго време никой не е излизал. С изключение на нисък, пълен мъж в овехтял костюм. Седял на бара, пиел от най-евтиното. Не бил от най-чистоплътните и много се потял.

Луис отпи от чашата, задържа напитката в уста, преди да я глътне.

— Друго?

— Барманът забелязал белези от старо нараняване на врата на онзи. Над яката на ризата му. Като от изгаряне. Сторило му се, че имал подобни и на дясната китка.

— Много хора имат белези от изгаряния — кимна Луис с особен тон.

Изглеждаше напълно безразличен, но в гласа му звучеше и дълбоко потисната тревога.

— Вярно, ама не всеки може да се оправи с човек като Били Бой, нали? Не мислиш ли, че е той?

— Нож, а? — проточи Луис замислено. — Острието в тялото ли е било?

— Не. Взел си го е.

— Да, читав нож не се изоставя. Той използва ножове за хвърляне, но винаги довършва мишените контактно.

— Ако е той, нали?

— Точно така.

— Много време мина оттогава…

Кракът на Луис затупа бавно, ритмично по пода.

— Беше пострадал почти фатално. Бая време е било нужно да се възстанови напълно. Сигурно е правил пластика, променял е лицето си. И никога не би си показал носа ей така, за обикновена поръчка. Трябва да е била специална. Някой здравата му е бил мераклия на Били Бой.

— Не е било само заради парите обаче, нали?

— В никакъв случай. Разбира се, ако говорим за него.

— Ако е той, Били Бой е само началото. Сетне би трябвало да споменем и дребния факт, че именно ти се опита да го изгориш жив.

— Вярно. Сигурно още е бесен. Само че едва ли е това, което беше.

— Но е бил достатъчно точен, за да се справи с Били Бой, нали?

— Ако е той.

Последните три думи вече звучаха като мантра. Може би наистина беше същият човек. Луис отдавна си казваше, че е напълно възможно един ден Блис отново да се появи отнякъде. И по-добре да е истина. Ще му олекне най-сетне. Край на чакането.