Читать «Жътварите» онлайн - страница 13

— И ние бяхме на същото място заедно с него. И на нас ли ще пуснеш поръчка?

Попа завъртя пръст двусмислено.

— Хайде, хайде сега. Не на мен тия. В случая вие сте забранената зона. Нали сме професионалисти? Знаем как стоят нещата.

— Така ли? Не мисля, че сме от същия бранш.

— Е, хайде де, няма нужда да се правиш на велик.

— Бедата е, че ти се правиш на такъв.

Може би Попа усети жилото на последната реплика, но си направи оглушки. Изненадваше го решимостта на гостите му да нагнетят напрежение, въпреки че дори не бяха и въоръжени. Но да, поведението им бе арогантно, че и провокиращо.

— Значи няма какво повече да говорим за детектива.

— Как да го разбираме това?

— Разбирайте го както си пожелаете. Аз работата сам си я върша. Сам си кося моравата, сам си лъскам обувките. Няма нужда да търся помощ за онова, за което мога да се погрижа и сам.

— Това ни противопоставя.

— Само в случай, че лично го поискате и настоявате — завъртя глава Попа и се наведе напред. — Искате ли го, а?

— Искаме само едно: лично спокойствие.

— Е, че то ще ви доскучае — изсмя се Попа. — Мен лично би ме хванала ужасна скука.

Пръстите му заиграха върху снимките на масата, побутнаха ги леко към чернокожия.

— Приятели, а? — подхвърли Луис.

— Ченгета.

— Посегнете ли на детектива, сами ще си създадете още повече неприятности. И с тези тук — на снимките, а и с нас. Полицията гони до дупка. Няма нужда да й давате нови поводи да души подире ви.

— Значи да оставя детектива на мира, а? Това ли искате от мен? — завъртя глава Попа. — Пък и сте се загрижили за моя милост, за бизнеса ми, чак и за ченгетата.

— Точно така — рече Луис. — Защото сме добри, съвестни граждани.

— Да речем тогава… какво ще спечеля аз?

— Ние двамата ще се разкараме.

— Само това ли?

— Само това.

Попа отпусна рамене, въздъхна театрално.

— Добре тогава. Дадено. За вас ще го направя. Нека си живее.

Луис дори не помръдна от стола. Ейнджъл се раздвижи, изглеждаше напрегнат.

— Просто така, а? — обади се Луис.

— Просто така. Не желая конфронтация с хора от… хм, вашия калибър. А може би някой ден и вие ще ми направите подобна услуга?

— Едва ли, но пък надеждата умира последна.

— Сега ще приемете ли глътка алкохол?

— Не.

— Добре, значи приключихме с разговора — кимна Попа и скръсти ръце на гърди, като леко повдигна лявото си кутре.

Това бе сигнал за бойците. Василий посегна към пистолета, затъкнат в колана на кръста отзад, другите двама направиха същото.

— Казах ти, че точно така ще стане — оплака се Ейнджъл. — Привидно ще се съгласи, а сетне…

Луис му хвърли презрителен поглед. Взе чашата му, понечи да отпие, но се отказа.

— Браво на теб — рече той хладно. — Голям пророк си, няма какво…

В същия миг нещата се промениха светкавично. За частица от секундата ръката на Луис се стрелна под масата. Когато се изправи и извъртя назад, в дясната ръка държеше пистолет, а с лявата заби чашата в лицето на Василий. Последният бе извадил оръжието си, но закъсня, получи два куршума в гърдите и залитна. Луис го сграбчи с лявата и използва като щит, откривайки огън срещу двамата на бара. Единият успя да стреля, но пропусна, куршумът му отиде някъде високо. Секунди по-късно в помещението останаха живи четирима: Попа, барманът и двамата посетители.