Читать «Жътварите» онлайн - страница 11

Марли кимна утвърдително. Беше пребледнял.

— Споменавал ви е. Вас и още един човек.

— О, да, и той е тук някъде. Той е… — рече Ейнджъл и се запъна, търсейки точната дума. — … хм, да, той е голям чистник. Тук смърди ужасно, без да се обиждаш, а неговите дрехи са много скъпи, маркови, не са като моите. Пък вонята прониква в тях, нали разбираш?

— Разбирам… — заекна Марли и без да иска, запелтечи. — Аз вече не я зззабелязвам… жената ме кара да се сссъбличам в гаража, преди да вввляза у дома. Сетне ме пппраща направвво под душа. И вика, че пак сссъм миришел…

— Жените са такива — поклати глава Ейнджъл. — Чувствителни същества.

Настъпи кратка тишина. Не изглеждаше напрегната, обаче на Джери Марли така му се допуши, че всичките му задръжки рухнаха. Нямаше сила, способна да го спре.

— Така че — обади се Ейнджъл отново, — ставаше дума за…

Марли повдигна ръка в умолителен жест.

— Имате ли нещо против да запаля? — жално запита той.

— Нали се беше отказал?

— И аз така си мислех, ама…

— Е, хубаво тогава — сви рамене Ейнджъл. — Сигурно и работата ти е доста напрегната, а?

— Понякога…

— Е, няма да допринасям повече за това. Само че ми е нужна услуга, а в замяна и аз ще ти направя една.

— Каква? — тревожно наостри уши Марли.

— Повече няма да идвам тук.

Марли помисли за секунда и побърза да каже:

— Дадено!

Ейнджъл поклати глава. Чак тъжно да му стане на човек, винаги приемаха това му предложение светкавично. Марли се досети какво си помисли другият.

— Не съм искал да ви обббидя! — отново заекна той.

— Аха, не — въздъхна Ейнджъл. — Винаги е така.

Този път Марли не разбра какво искаше да каже посетителят.

Чудновата двойка влезе в клуба седмица по-късно и се запъти към сепарето на Попа. Но той имаше богат житейски опит и знаеше, че често нещата не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Първият бе чернокож в сив костюм, който изглеждаше чисто нов. Официалните му черни обувки светеха до блясък, възелът на изящната черна копринена вратовръзка стоеше перфектно в яката на белоснежната риза. Бе гладко избръснат и ухаеше на скъп одеколон. Букетът му се хареса на Попа, още повече предвид несекващата воня на изпражнения.

Вторият бе доста по-дребен, смугъл, можеше да мине и за латиноамериканец. Усмихваше се любезно, а дрехите на гърба му със сигурност бяха виждали и по-добри дни. Джинсите му бяха неизвестна марка; носеше мърляви, може би миналогодишни маратонки и сако с големи подплънки на раменете. То изглеждаше марково, но бе правено за човек поне двайсетина години по-млад и два ръста по-едър.

— Чисти са — кратко докладва Василий, след като професионално обискира новодошлите.

Те изтърпяха изпитанието кротко и без видимо раздразнение.

Василий бе измамно слаб, с приятно деликатни черти на лицето. Движеше се грациозно, гъвкаво и бе един от най-доверените изпълнители на Попа. И той беше украинец, доста интелигентен и амбициозен, макар и не толкова, че да застрашава работодателя си.

Попа учтиво покани гостите да седнат в сепарето. Двамата се настаниха.

— Нещо за пийване? — попита домакинът.