Читать «Жътварите» онлайн - страница 10

Там смърдеше отвратително.

Мъжът се вмъкна в гаража, пресече паркинга и се покачи по стълбище, което го отведе до остъклена стаичка. В нея имаше бюро, няколко различни по цвят и модел шкафове, две коркови табла, на които висяха закачени с кабари фактури, писма и два календара със снимки на различно разсъблечени жени. Зад бюрото седеше висок слаб мъж с бяла риза и жълто–зелена найлонова вратовръзка. Беше кестеняв, в пръстите си нервно подмяташе писалка — сигурен симптом, че е временно лишен от опиата си пушач. Служителят вдигна глава от натрупаните пред него документи и изгледа госта.

Новодошлият бе възнисък, облечен в моряшки тип полушубка, закопчана на врата. Отдолу се виждаха избелели, оръфани джинси и светлочервени маратонки. Беше небръснат от поне два-три дни, но пък с изражение на човек, който нарочно поддържа немарливо небрежен вид.

— Май се опитваш да ги зарежеш, а? — обади се влезлият.

— Какво казахте?

— Викам, че се пробваш да откажеш тютюна. Цигарите.

Човекът зад бюрото изгледа изненадано писалката в дясната си ръка, сякаш там трябваше да има цигара.

— О, хм, да, вярно. Жената ме е юрнала от години, докторите — също. Викам си, че защо да не опитам?

— Купи си никотинови лепенки.

— Тц, пробвах. Не вършат работа.

— Ърл да е тук някъде?

— Ами той почина.

Посетителят се сепна.

— Хайде бе! Че кога?

— Има-няма два месеца. Белодробен рак — рече домакинът и се закашля смутено. — И аз затова си рекох… Аз съм Джери Марли. Ърл ми е брат. Дойдох да помогна… пък сетне той се разболя и оттогава все съм си тук. Приятел ли ви беше?

— Познат по-скоро.

— Ами какво да ви кажа? Сега е на едно по-добро място, дето викат.

Гостът погледна към стъклената стена. В съседното помещение двамина в комбинезони и лицеви маски обработваха тръби и метални детайли с течен химикал. Острата миризма на препарата проникваше и в остъклената стаичка.

— Брей, трудно е човек да повярва… — рече той и набръчка нос.

— Нали? За жалост, истина е. Но кажете, какво мога да направя за вас?

— Вие чистите канали, нали? И отпушвате задръстени тръбопроводи?

— Точно така.

— Значи щом можете да отпушвате, знаете и как се запушват?

Джери Марли се озадачи, помисли за миг. Сетне лицето му постепенно се наля с кръв и недоумението отстъпи пред гнева.

— Я да се разкарате оттук, да не викам ченгетата! — викна той и се изправи. — Нашето е бизнес, по дяволите! Помагаме на клиентите, не се мъчим да ги закопаваме!

— Аз пък знам, че брат ти не беше толкова обидчив. И не подбираше чак пък толкова…

— Хей, я да си затваряте устата за брат ми!

— Чакай, бе, човек, нямам предвид нищо лошо. Такъв си беше, затова го харесвах. Винаги усмихнат, винаги готов да услужи.

— Пет пари не давам! Разкарайте се от офиса!

— Май е по-добре да се представя — каза посетителят. — Казвам се Ейнджъл.

— Изобщо не ме интересува как се каз… — викна Марли, но неочаквано гласът му секна.

И той седна, давайки си сметка, че го интересува и още как.

— Май че Ърл ме е споменавал, а?