Читать «Жътварите» онлайн - страница 8

По време на въпросните акции вратата към мазето бе заключена. А когато полицията най-сетне влезе там, завари скучаеш барман и четирима възрастни руснаци с изпадали зъби. Играеха покер, но вместо пари залагаха кибритени клечки.

Беше хладна вечер в средата на октомври. В клуба бе заето само едно сепаре — на обичайното си място там седеше украинец, известен като Попа. Наричаха го така, защото бе учил три години в православна духовна семинария, преди да намери истинското си призвание в живота. Призванието пък бе свързано с дела, за които обичайно се иска прошка от свещеник. А неофициалното име на клуба свидетелстваше за краткия му флирт с религията. Защото така се нарича най-старият московски манастир — Даниловския, — известен като истинска крепост на православната вяра по време на най-свирепите ексцесии на комунистическата ера в СССР. Мнозина от монасите на „Св. Даниил“ са провъзгласени за мъченици, а мощите на самия светия били тайно прехвърлени в САЩ, за да бъдат спасени от поругаване.

За разлика от мнозината си помощници, Попа говореше английски почти без акцент. Бе един от първите съветски имигранти в САЩ, работил упорито, за да опознае този нов свят. Отлично помнеше времената, когато в Брайтън Бийч в апартаменти под наем живееха само възрастни хора. Повечето къщи там бяха малки, занемарени, често полуразрушени. Доста години бяха минали от времето, когато този район бе същински магнит еднакво за имигранти и нюйоркчани, бягащи от пренаселените квартали на Браунсвил, Ийст Ню Йорк и манхатънския Лоуър Ийст Сайд, за да намерят истински простор и далеч по-чист въздух — морския.

Попа се гордееше с ерудицията и изискаността си. Четеше „Таймс“, а не „Поуст“. Ходеше на театър. Появеше ли се в малкото си царство, порното тутакси изчезваше от екрана на телевизора. Скриваха и некачествените пиратки, а апарата настройваха на Би Би Си Уърлд или Си Ен Ен. Канали като „Фокс Нюз“ не бяха желани. Тази програма облъчва по-скоро вътрешния консуматор, а Попа бе човек, винаги ориентиран към възможно най-широката световна панорама. През деня пиеше чай, вечер — само компот или по-точно неговия сок, за предпочитане от сливи. Беше доволно амбициозен, същински принц, отправил очи към царската корона.

Към възрастните в организацията се отнасяше с почитание. Те бяха предимно хора, лежали в затворите по Сталиново време, други пък основатели на сегашното им престъпно начинание. Но макар и да се прекланяше пред заслужилите си партньори, Попа постоянно търсеше начини да подкопава позициите им. Отдавна наблюдаваше потенциалните съперници сред своето поколение и преценяваше силите им, като подготвяше приближените си за неизбежния сблъсък. Защото предстоеше кръвопролитна война за власт, то бе повече от сигурно. За беля напоследък имаше провали. Все пак фаталните грешки бяха избегнати, при това не бе правилно за случилото се да винят само него. Но други не виждаха нещата по този начин. Твърде възможно бе разривът да настъпи и по-рано от очакваното.