Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 28

— Нямам.

— Имаш — подчерта тя. — И разбирам защо. В Дивите земи си се държал като пазител на закона, който е и джентълмен. Самият ти си ми разказвал, че си се вкопчил в маниерите и порядките на цивилизованото общество, за да го донесеш там със себе си. Е, тук пък си заобиколен от лордове през цялото време. Направо се давиш в цивилизация. Затова започваш да се осланяш на другата си персона — блюстителят на закона от Дивите земи, който ще раздаде малко старомодно правосъдие в модерния град.

— Явно добре си го обмислила — каза той, извърна се настрани и огледа улицата.

Поквара и Гибел, помисли си Мараси. Бе решил, че е влюбена в пето. Арогантен, недодялан… идиот. Тя изсумтя ядосано и се отдалечи с резки стъпки.

Не беше влюбена. Бе показала пределно ясно, че помежду им няма да се случи нищо, а и той беше сгоден за сестра й. Толкова. Не можеха ли просто да поддържат професионални взаимоотношения?

Уейн, който се беше изтегнал на стъпалата пред една от близките сгради, ги наблюдаваше и дъвчеше небрежно поредната ябълка.

— А ти пък къде беше? — попита Мараси, като се приближи към него.

— Ябълка? — предложи Уейн, като и подаде една. — Малко понатъртеничка, ама…

— Не, благодаря. Някои от нас се опитват да открият убиеца, вместо следващото си ядене.

— А, онова ли — каза Уейн и подритна нещо, скрито в сенките до стъпалата. — Готов е, нямате грижи.

— Готов… Уейн, това в краката ти е човек! Поквара! И кърви!

— Определено — съгласи се Уейн. — Което не е моя вина. Е, наистина му фраснах един във физиономията, де.

Мараси вдигна ръка към устата си. Наистина беше той.

— Уейн, къде… Как…

Уаксилий я избута внимателно настрани — не го беше усетила да се приближава. След това клекна, разгледа раната на Стрелеца, вдигна глава към Уейн, кимна и след това си размениха онзи присъщ за двамата поглед. Доколкото бе успяла да го дешифрира досега, означаваше нещо средно между „Добра работа“ и „Ама че си идиот; аз исках да го направя“.

— Да го занесем в офиса на констаблите — каза Уаксилий и вдигна изпадналия в безсъзнание Стрелец.

— Да, добре — каза Мараси, — но няма ли да го попиташ как е успял да го намери? Къде е отишъл?

— Уейн си има свои си методи — отговори Уакс. — Които дават значително по-добри резултати от моите на места като това.

— Знаел си! — насочи тя показалец към него. — Знаел си, че е нямало да стигнем доникъде с разпитите!

— Така подозирах — призна Уаксилий. — Но Уейн се нуждае от пространство, за да приложи методите си…

— Защото съм направо невероятен — вметна Уейн.

— Затова направих всичко възможно да открия Стрелеца сам…

— Защото отказва да приеме, че ме бива повече от него в тези неща…

— …за в случай, че Уейн не успее.

— Което никога не се случва — ухили се Уейн, отхапа пак от ябълката, скочи от стълбите и тръгна редом с Уакс. — Освен онзи път… И онзи другия път. Но те нямат значение, защото ме удариха по главата достатъчно пъти, че да не си ги спомням.

Мараси въздъхна вътрешно и се присъедини към тях. Двамата имаха толкова дълга обща история, че подсъзнателно се движеха в крачка един с друг — като танцьори, които са изпълнявали един и същ танц заедно безброй пъти. Това правеше задачата на всеки новодошъл, който се опиташе да се присъедини към тандема им, особено трудна.