Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 30

Интересно, помисли си. Убиецът е извадил голям късмет. Изчезна така бързо, че е нямало как да се увери, че е нанесъл фатален удар. Ако аз исках да съм сигурна, че Стрелеца наистина е мъртъв, определено бих…

Чу как нещо щраква зад гърба и.

„…се върнала да проверя“.

Обърна се бавно и видя как един дрипав на вид мъж излиза от близката уличка, вдигнал арбалет в ръце. Изгледа я внимателно с тъмните очи.

Последвалите събития се случиха много бързо. Преди Мараси да свари да направи и една крачка, мъжът се втурна към нея, стреля с арбалета — при което от уличката се чу вик, който прозвуча като Уейн, — след което я грабна за рамото, преди тя да успее да избяга.

Завъртя я с гръб към себе си и опря нещо студено в гърлото й. Стъклен кинжал. Уаксилий се приземи на земята пред тях, а мъглопелерината му се развя около него.

Двамата с мъжа останаха втренчени един в друг за миг. Уакс държеше монета в дясната си ръка. Потри я с палец.

Спомни си какво си учила за отвличането на заложници, жено!, напомни си Мараси. Иовечето хора го правят, когато са отчаяни. Дали да не използва аломантията си? Умееше да забавя времето около себе си и да го ускорява за всички извън времевата си сфера — обратното на способността на Уейн.

Но не бе глътнала кадмий. Глупава грешка! Грешка, каквато другите двама никога не биха допуснали. Трябваше да спре да се срамува от дарбата си, колкото и слаба да беше. Бе я използвала успешно неведнъж.

Мъжът дишаше накъсано, опрял глава плътно до нейната. Усещаше наболата по бузата му брада по кожата си.

Хората, които взимат заложници, нямат намерение да ги убиват, помисли си. Това не е било част от плана им. Можеш да ги разубедиш — да ги успокоиш, да откриеш някаква основа за преговори и да надграждаш над нея.

Но тя не направи нищо от това. Вместо това извади ръка от чантата си рязко, стиснала малкия едноизстрелен пистолет, който носеше вътре. Преди още да се замисли какво прави, опря дулото под брадичката на мъжа, дръпна спусъка…

И взриви мозъка през темето му.

4

Уакс отпусна ръка, загледан в пресния труп до Мараси. Куршумът й беше отнесъл по-голямата част от лицето му. Да установят самоличността му щеше да бъде почти невъзможно.

Не че нямаше да е така и при други обстоятелства. Хората на Костюма бяха пословично трудни за проследяване.

Не се безпокой за това точно сега, помисли си и извади една кърпичка. Приближи се до Мараси, която стоеше вцепенена, отворила широко очи и цялата опръскана с кръв и парченца плът, и я протегна към нея. Тя продължи да се взира право напред и не погледна надолу. Бе изпуснала пистолета.

— Това беше… — започна тя, вперила поглед в празното пространство. — Беше…

Пое си дълбоко дъх и успя да каже:

— Беше неочаквано от моя страна, нали?

— Добре се справи — отговори Уакс. — Хората приемат за даденост, че заложникът е безсилен пред тях. Най-лесният начин да избягаш обикновено е с борба.