Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 27

— Търсим един мъж.

— Ако ти трябва мъж — отвърна едно от момчетата, като я огледа от глава до пети, — ето ме.

— О, моля ти се — каза Мараси. — Давам ти не повече от… колко, девет?

— Всъщност, доста повече. Поне два пъти повече — ухили се момчето и се хвана за чатала. — Искаш ли да провериш?

Е, добре, вече съм се изчервила, помисли си Мараси. Не особено професионално.

За щастие бе прекарала доста време около Уейн и цветистите му изразни средства. Бе свикнала да се изчервява. Продължи настойчиво:

— Пребягал е оттук преди по-малко от час. Бил е ранен и е оставял диря от кръв. Носел е червени дрехи. Сигурна съм, че знаете за кого говоря.

— Да, пазителят на часовете! — засмя се едно от момчетата, имайки предвид главния герой от една известна приказка. — Знам го!

Дръж се с тях като с враждебно настроен свидетел, помисли си тя. Като по време на процес. Не им давай да спрат да говорят. Трябваше да се научи как да Се оправя с хора като тези хлапета в истинския свят — не само в стерилните зали за упражнения.

— Да, пазителят на часовете — отговори тя. — Къде отиде?

— Избяга до ръба на здрача — заяви момчето. — Не си ли чувала приказката?

— Обичам приказки — отвърна Мараси, извади няколко монети от портмонето си и ги вдигна пред очите им.

Имаше чувството, че подкупите не са по правилата, но… е, все пак не беше в съдебната зала. Трите момчета изгледаха монетите, а в погледите им проблясна глад. Побързаха да го прикрият, но може би не беше особено разумно от нейна страна да парадира с пари на такова място.

— Разкажете ми приказката за това къде може да е сега онзи… пазител на часовете. Къде е здрачът, така да се каже. На кое място в квартала.

— Може и да знаем — отвърна едно от момчетата. — Но приказките струват солено, нали знаеш. Доста повече от това.

Зад нея се зачу тихо звънтене. Уаксилий също бе извадил няколко монети. Хлапетата се втренчиха в тях с алчни изражения, докато Уакс не подхвърли една от тях във въздуха и не я Тласна нагоре, докато се изгуби от поглед.

Момчетата мигом притихнаха.

— Разкажете на дамата — каза Уаксилий тихичко, но с остри нотки в гласа. — Спрете да ни губите времето.

Мараси се обърна към него, а момчетата зад нея взеха решение и се разбягаха — явно не искаха да си имат работа с аломант.

— Много ми помогна — скръсти ръце Мараси. — Хиляди благодарности.

— Щяха да те излъжат — каза Уакс и хвърли поглед през рамо. — А и започвахме да привличаме внимание, каквото не ни трябва.

— Знам, че щяха да ме излъжат — обясни Мараси. — А аз щях да ги уловя в лъжата. Агресивното разобличение на нечия измислена история често е един от най-ефективните методи на разпит.

— Всъщност — заяви Уаксилий, — най-ефективният метод на разпит е онзи, в който участват едно чекмедже и няколко пръсти.

— Всъщност — възрази Мараси, — не е. Проучванията показват, че насилствено изтръгнатите показания са в почти всички случаи фалшиви. А и като оставим това настрани — какво ти става днес, Уаксилий? Знам, че напоследък имаш навик да се перчиш в стил „страховит блюстител на закона от Дивите земи“, но…