Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 26

Мъжете от бедняшките квартали имаха някакво странно чувство за морал. Не биха предали някой от своите на констаблите. Дори ако им предлагаха награда. Но все пак, човек трябваше и да намери пари за хляб отнякъде. Нямаше ли да му допадне на човек като Стрелеца да научи колко точно предани са приятелите му?

— …две куки, сигурен съм — дочу Уейн през единия прозорец. — Хиляда банкноти са много мангизи, Стрелец. Адски много. Не казвам, че не можеш да имаш доверие на момчетата, разбира се; и една лоша сплав няма сред тях. Онова, което мога да кажа, обаче, е че биха се зарадвали да получат някакво поощрение, задето са толкова лоялни.

Да изпортиш приятел; напълно недопустимо.

Да изнудваш приятел: е, това си е просто разумно бизнес решение.

А ако Стрелеца не покажеше признателността си, значи може би изобщо не им беше такъв приятел. Уейн се ухили, пъхна пръстите си в дървения бокс и отстъпи крачка назад. После се втурна към сградата.

Стовари рамото си в един от капаците, разби го, влетя вътре през прозореца и образува забързваща сфера в момента, в който се приземи на пода. Претърколи се и скочи на крака точно пред Стрелеца, който също бе обхванат от сферата. Още носеше червените панталони, но бе свалил маската и тъкмо превързваше рамото си. Вдигна рязко глава и разкри изненаданата си физиономия — с рошави вежди и големи устни.

Поквара. Нищо чудно, че обикновено носеше маска.

Уейн замахна към брадичката му и го простря на земята с един удар. После се завъртя с вдигнати юмруци, но останалите петима-шестима присъстващи в помещението — включително плешивия — стояха, замръзнали, точно извън границата на завързващата сфера. Ето на това му се вика „късмет“.

Уейн се ухили и преметна Стрелеца през рамо. Свали бокса от ръката си, пъхна го в джоба си и извади една ябълка. Отхапа една сочна хапка, махна за сбогом на плешивия — който продължаваше да стои като вцепенен, втренчен в празното пространство, — след което хвърли тялото на Стрелеца през прозореца и го последва.

След като прекоси границата на забързващата сфера, тя изчезна от само себе си.

— Какво, по дяволите, стана?! — кресна плешивият вътре.

Уейн пак вдигна изпадналия в безсъзнание Стрелец на рамото си и пое надолу по пътя, като продължаваше да хрупа ябълката.

— Нека аз говоря със следващите — каза Мараси. — Може би ще успея да ги накарам да кажат нещо.

Усещаше как Уаксилий я наблюдава. Мислеше, че се опитва да му се докаже. И преди щеше да бъде напълно прав. Но тя вече беше констабъл — напълно акредитиран служител на града. Това и беше работата. Уаксилий не бе съгласен с решението и, но действията и не се ръководеха от неговото одобрение.

Двамата се приближиха към една групичка млади бездомници, насядали на стъпалата пред една от вратите в квартала, които ги наблюдаваха подозрително. Кожата им беше мръсна, а дрехите — прекадено широки, затова ги бяха вързали около кръста и глезените си. Явно такава бе модата сред бедните хлапета от улицата. От тях се носеше аромата на билките, които бяха пушили в лулите си.

Мараси се приближи към тях.