Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 25

Бе живял така като по-малък. И имаше предостатъчно белези, които да му напомнят за това. Но когато поотрасна, му се прииска да получи от живота нещо повече от ново сбиване на всеки ъгъл и жени, които на следващия ден вече бяха забравили името му.

Плешивият зави по една странична пресечка. Е, тук всички улици изглеждаха малки и забутани. После влезе в една по-малка пресечка на пресечката. Уейн пристъпи встрани от тесния път и разпали малко хроносплав. Аломантията наистина беше полезен номер, дума да няма. Разгорелият се метал бързо образува около него забързваща сфера. Зави зад ъгъла, без да излиза от нея — не го следваше, когато вървеше, но той можеше да се движи из нея.

Аха. Ето го и плешивият — клечеше зад една купчина боклуци и чакаше да види дали някой не го е проследил. Уейн установи, че е бил на косъм да направи сферата прекалено голяма и да обхване и мъжа в нея.

„Небрежна работа, небрежна“, помисли си Уейн. Грешка като тази би му коствала живота, ако още беше на кейовете. Извади едно парцаливо одеяло от онази част от купчината боклук, която бе обхваната в сферата, след което се върна обратно зад ъгъла и я накара да изчезне.

Докато още беше в нея, се беше движил така бързо, че за застаналия отвън плешивец би изглеждал като размазана мъгла — ако изобщо бе успял да го забележи. Уейн бе сигурен, че нямаше да му направи впечатление. Беше готов да си изяде шапката, ако греши. Е — или поне една от шапките на Уакс.

Намери си ново стълбище и се настани на едно от стъпалата — придърпа шапката ниско над очите си, облегна се удобно на стената и разстла одеялото около себе си. Просто поредния бездомен пияница.

Плешивият беше предпазлив. Остана спотаен в уличката цели пет минути, преди да се измъкне на пръсти, да се огледа наляво и надясно и да забърза към сградата от отсрещната страна на улицата. Почука на вратата, прошепна нещо и го пуснаха.

Уейн се прозина, протегна се и отметна одеялото. Прекоси улицата до вратата, през която бе влязъл плешивият, след което започна да проверява спуснатите капаци на прозорците един по един. Бяха така древни, че сигурно щяха да паднат и от някоя здрава кихавица. Трябваше да внимава да не набоде целите си бузи с трънчета, докато опираше ухо във всеки следващ в опит да подслушва през тях.