Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 23

Докато навлизаха все по-дълбоко в квартала, Уейн започна да изостава от другите двама. „Трябва ми хубава шапка“, помисли си. Шапката беше нещо важно.

Заслуша се и чу кашляне.

„Аха…“

Намери мъжа, свит на стълбището пред една врата, завил колена с парцаливо одеяло. Винаги можеше да се намери по някой такъв тип в бедняшките квартали. Стари мъже, вкопчени в живота като удавник в сламка, с бели дробове, наполовина задръстени с гадости. Старецът се изхрачи в овехтялата си ръкавица, а Уейн седна до него.

— Какво пък сега — заговори мъжът. — Ти кой си?

— Какво пък сега — повтори Уейн. — Ти кой си?

— Никой не съм — отговори старецът и се изхрачи встрани. — Мръсен доносник такъв. Нищо не съм направил.

— Никой не съм — повтори след него Уейн и извади плоската си бутилчица от джоба на дългото палто. — Мръсен доносник такъв. Нищо не съм направил.

Хубав акцент, наистина. Леко завален, старомоден, загатващ за дълга история. Уейн затвори очи, заслуша се и се опита да си представи как са звучели хората преди години. Протегна бутилчицата уиски.

— Да ме отровиш ли се опитваш? — попита мъжът.

Произнасяше думите някак отсечено и съкратено, сякаш не довършваше звуците.

— Да ме отровиш ли се опитваш? — повтори Уейн, стиснал челюсти, сякаш бе напълнил уста с камъчета и се мъчеше да ги сдъвче.

Определено се долавяха нотки като на северняшки акцент. Отвори очи и подаде уискито на мъжа, който го помириса, след което отпи мъничко. После — доста повече. И още веднъж.

— И така — попита мъжът, — ти идиот ли си? Имам син, който е идиот. Буквално — в смисъл, така си е роден. Е, ти ми изглеждаш вред.

— Е, ти ми изглеждаш в ред — отекна Уейн и се изправи.

Протегна ръка към старата памучна шапка на мъжа, после посочи към бутилчицата.

— Бартер ли искаш? — попита мъжът. — Ама ти наистина си идиот.

Уейн взе шапката и я нахлупи.

— Би ли казал още една дума със звука „а“ в нея?

— А?!

— Направо разкошно — заяви Уейн.

После скочи от стълбището на улицата, сви дългото си палто и го прибра в едно ъгълче — заедно с фехтоваческите бастунчета, за съжаление. Но задържа дървения си бокс с шиповете.

Облеклото, което носеше под палтото, беше от типа, който се носеше в Дивите земи, и не се различаваше особено от привичното за този квартал. Риза с копчета, панталони с тиранти. Нави ръкавите си над лактите, докато вървеше. Дрехите бяха протрити, с кръпки тук-таме. Не би ги продал за всички богатства на света. Отнело му бе години, докато им придаде такъв вид, какъвто искаше. Износени дрехи. Дрехи, в които някой е живял.

Не се доверявайте лесно на мъж, облечен безупречно. Новите, чисти дрехи не бяха нещо, което се задържаше задълго около хората, които си изкарваха парите с честен труд.

Уакс и Мараси бяха спрели малко по-нататък и разговаряха с група възрастни жени със забрадки и вързопи в ръце. Уейн почти чуваше думите.

— Не знаем нищо.

— Претича оттук едва преди минута-две — настояваше Уакс. — Трябва да сте…

— Нищо не знаем. Нищо не сме видели.

Уейн се приближи нехайно към група мъже, които бяха приседнали под мръсен брезентов навес и ядяха потъмнели, натъртени плодове.