Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 22

Изправи се на четири крака.

Не. Не е възможно. НЕ.

Проправи си път през улицата, без да обръща внимание на черния кон, чиито път препречи, и на ездача му. Това лице. Това лице.

Последния път, когато видя това лице, го бе застрелял в челото. Тан Проклетия.

Мъжът, който бе убил Леси.

— Тук имаше един мъж! — изкрещя Уакс и разбута тълпата. — С дълги пръсти и оредяваща коса. Лицето му е почти като гол череп. Видяхте ли го? Видя ли го някой?

Хората го гледаха, сякаш беше изгубил ума си. Може и да бяха прави. Уакс вдигна ръка към слепоочието си.

— Лорд Уаксилий?

Завъртя се на място. Мараси бе спряла автомобила наблизо и двамата с Уейн тъкмо слизаха. Нима бе успяла да го проследи по време на цялото преследване? Не… не, нали и беше казал къде смята, че ще отиде Стрелеца.

— Уакс, приятелю… — повика го Уейн. — Добре ли си? Какво ти направи? Да не те е свалил посред полет?

— Нещо такова — промърмори Уакс и се огледа наоколо за последен път.

Поквара! —  помисли си. Стресът започва да ми се отразява.

— Значи е избягал — отбеляза Мараси и скръсти ръце с недоволно изражение.

— Още не е — възрази Уакс. — Кърви и ръси банкноти навсякъде. Оставя следа. Да тръгваме.

3

— Ние ще влезем в квартала, но ти ще останеш отвън — каза Уейн, влагайки цялата сериозност, на която бе способен, в гласа си. — Не че не искам помощта ти. Напротив. Просто там ще е прекалено рисковано за теб. Трябва да знам, че си на безопасно място. Без препирни по въпроса. Съжалявам.

— Уейн — повика го Уакс, докато минаваше покрай него. — Спри да си говориш на шапката и ела.

Уейн въздъхна, потупа шапката си и я остави в колата с явно усилие на волята. Уакс беше свестен тип, но имаше много неща, от които не разбираше. От жени, например. Или пък от шапки.

Уейн се присъедини с подтичване към Уакс и Мараси, които тъкмо се взираха напред към Съборищата. Сякаш надзъртаха в друг свят. Под небето се преплитаха въжетата на простори, от които висяха множество дрехи и се полюляваха на вятъра като трупове на обесени. От улиците вееше вятър, който сякаш бързаше да избяга оттам, и носеше със себе си не особено приятни миризми — полусготвена храна, полуизмити тела, получисти улици.

Високите, претъпкани сгради хвърляха гъсти сенки дори сега, в ранния следобед. Сякаш този квартал беше мястото, където здрачът се отбиваше да пийне нещо и да си почине малко, преди да застъпи вечерната си смяна.

— Лорд Мъглороден не искаше да има бедняшки квартали в този град — обади се Мараси, докато тримата навлизаха вътре. — Положи големи усилия да спре разрастването им. Построи хубави сгради за бедните, опита се да ги поддържа…

Уакс кимна и продължи да прехвърля разсеяно една монета между пръстите си, докато вървеше. Пистолетите му ги нямаше. Уейн се зачуди дали не е получил монетите от Мараси. Не беше честно. Когато той се опиташе да вземе монети назаем от хората, обираше само викове. Е, понякога наистина забравяше да ги попита за позволение, преди да го направи, но винаги си връщаше услугата по някакъв начин.