Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 21

— В този град има хиляди престъпници, далеч по-лоши от мен — зачу се приглушен глас иззад нея. — Но ти реши да вземеш на мушка точно мен, защитнико на закона. Защо? Аз съм героят на народа.

— Спря да бъдеш герой преди седмици — отговори Уакс и пристъпи напред, а мъглопелерината му прошумоля. — Когато уби дете.

— Вината не беше моя.

— Ти изстреля куршума. Може и да не си се целел в момичето, но ти изстреля куршума.

Крадецът отстъпи назад. Чувалът, преметнат през рамото му, бе разкъсан — или благодарение на куршума на Уакс, или заради някой шрапнел. През дупката изпадаха банкноти.

Стрелеца го изгледа. На слабата светлина от крушките, очите му едва се виждаха зад маската. В следващия миг се стрелна встрани, хванал рамото си, и избяга в друга стая. Уакс се Тласна от секцията чекмеджета и се хвърли напред по коридора. Заби пети в пода и спря пред вратата, през която Стрелеца бе изчезнал, и се Тласна от лампата зад себе си — тя се огъна назад, а той влетя в помещението.

Отворен прозорец. Уакс грабна сноп химикалки от близкото бюро и скочи от прозореца, на над десет етажа височина от земята. Във въздуха пърхаха банкноти и бавно се сипеха след Стрелеца. Уакс увеличи теглото си, за да пада по-бързо, но нямаше от какво да се Тласне, и голямата му тежест оказваше съвсем малък ефект срещу съпротивлението на въздуха. Стрелеца успя да се приземи преди него, след което Тласна монетата, която бе използвал, за да забави падането си.

Няколкото химикалки с метален връх, които Уакс Тласна в земята пред себе си, едва успяха да го забавят достатъчно.

Стрелеца отскочи високо и се понесе над уличните лампи. Не носеше нищо метално — или поне Уакс не можеше да го долови, — но се движеше много по-бавно от преди и оставяше кървава диря след себе си.

Уакс го последва. Със сигурност се беше насочил към Съборищата — бедняшки квартал, където хората все още бяха склонни да го прикриват. Не се интересуваха, че обирите му бяха започнали да взимат жертви; радваха се, че краде от онези, които си го заслужаваха.

Не мога да му дам шанс да избяга там, където е безопасно за него, помисли си Уакс и се Тласна с всичка сила от една улична лампа, за да набере скорост. Скъси разстоянието между себе си и Стрелеца, който се обърна и му хвърли отчаян поглед през рамо. Уакс вдигна една от химикалките и прецени колко рисковано би било, ако се опиташе да го уцели в крака. Не искаше да го убие. Този мъж знаеше нещо важно.

Съборищата се виждаха точно пред тях.

На следващия скок, помисли си Уакс и стисна химикалката. Минувачите се бяха заковали по местата си на тротоара, погълнати от аломантичното преследване. Не можеше да рискува да улучи някой от тях. Трябваше да…

Едно от лицата му беше познато.

Уакс изгуби контрол над Тласъка си. Зашеметен от видяното, едва успя да се спаси да не счупи някоя кост, когато се стовари на улицата и се претърколи по паветата. Най-после спря. Мъглопелерината се бе увила около тялото му.