Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 20

Уакс се стрелна нагоре към небето. Прозорците на съседната сграда прелитаха покрай него така бързо, че едва ги виждаше. Огромният Елъндел се простираше около него, осеян с комините на най-различни фабрики, заводи и домове, и покрит с плътна пелена дим. Изравни се с последния етаж на небостъргача, точно пред съседния прозорец на онзи, през който беше влязъл Стрелеца, и се приземи леко на каменния перваз. После метна монета към прозореца на крадеца.

Монетата отскочи от стъклото. От прозореца се посипаха куршуми. В същия миг, Уакс увеличи собственото си тегло, облегна се на стъклото на своя прозорец, докато то не поддаде, и нахлу в сградата. Подхлъзна се на парчетата стъкло, обсипали земята, но запази равновесие и вдигна Възмездие към гипсовата стена, която го делеше от Стрелеца.

От него се стрелнаха множество полупрозрачни лъчи синя светлина и се насочиха в хиляди различни посоки, към всички източници на метал наоколо. Пироните в бюрото зад него, където се беше свил един уплашен мъж в костюм. Металните жици в стените, които водеха към електрическите лампи. И най-важното от всичко — няколко линии, които минаваха през стената към съседната стая. Бяха бледи; преградите отслабваха аломантията му.

Една от линиите потрепери — човекът от другата страна се бе обърнал и вдигнал оръжието си. Уакс запъна ударника на Възмездие.

Куршуми Мътни убийци.

Стреля и Тласна, като разпали метала в себе си и заби куршума напред с колкото сила имаше. Парчето метал проби стената така, сякаш беше от хартия.

Металът от другата страна на синята линия, в стаята, падна на пода. Уакс се хвърли към стената, увеличи теглото си и пропука гипса. Вторият удар с рамо бе достатъчен да го строши напълно, и той нахлу в стаята с вдигнато оръжие и потърси с поглед мишената си.

Откри само локвичка кръв, която попиваше в килима, и захвърлен картечен пистолет. Помещението явно представляваше някакъв чиновнически кабинет. Неколцина мъже и жени се бяха скупчили в единия ъгъл и трепереха. Една от жените вдигна ръка и посочи към вратата. Уакс и кимна и клекна, опрял гръб в стената до вратата. После надникна предпазливо през нея.

Зачу се протяжен, стържещ звук — една секция чекмеджета за документи се плъзгаше по коридора към него. Уакс се отдръпна от пътя и, докато не го подмина, сред което изскочи от вратата и се прицели.

Пистолетът му подскочи назад. Уакс го стисна здраво с две ръце, но следващият Тласък извади другия му пистолет от кобура и го запрати встрани. Ходилата му започнаха да се плъзгат по пода под натиска на пистолета в ръцете му и той изръмжа, принуден да го пусне. Възмездие се претърколи чак в дъното на коридора, при потрошените чекмеджета. Щеше да му се наложи да се върне и да си я прибере оттам, когато всичко това приключеше.

Стрелеца бе застанал в другия край на коридора, осветен от меката светлина на електрическите лампи. Раната на рамото му продължаваше да кърви. Лицето му бе скрито под черно-бялата маска.