Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 216

Гостите бяха достатъчно учтиви, че да не споменават как съсипва празненството им с безразличието си. Клотид мина наблизо и подмени изстиналата му чаша чай с топла. Уакс не се интересуваше дали удобното кресло е меко, или обикновена твърда пейка. Не го усещаше, както топлината на огъня или радостта от победата.

Можеш ли да чуеш бръмченето на пчела посред гръмотевична буря?

Най-накрая, след като се бяха напразнували, гостите започнаха да се разотиват под различни предлози. Някои се сбогуваха с него.

Други не. Някъде в средата на удължената смърт на веселбата Мараси седна на табуретката. Носеше униформата си на констабъл. Странно решение за едно празненство, но като се замислеше, мъжете от участъка през цялото време постъпваха така.

Мараси взе чая му и отпи от чашата, след което сложи нещо друго на мястото й на масата. Очите на Уакс отскочиха към него. Малък клин, дълъг колкото пръст, направен от някакъв сребрист метал с тъмночервени петънца като люспи ръжда.

— Това е един от клиновете, които е използвала, Уаксилий — каза тихо тя. — МеЛаан искаше да ти го покажа.

Уакс затвори очи. Мислеха си, че иска да вижда нещо подобно?

— Уаксилий — каза Мараси. — Не можем да определим от какъв метал е. Не сме виждали нищо такова досега. Със сигурност не е един от клиновете, които е имала в себе си поначало. Което означава, че е махнала и двата и на мястото им е забила този. От къде го е взела? Кой и го е дал?

— Не ме интересува — прошепна той и отвори очи.

Мараси притихна.

— Уакс…

— Изпратил я е при мен, Мараси. Изпратил е кандра да ме прелъсти.

— Не — отвърна твърдо тя. — Изпратил ти е телохранител, който да се грижи за теб в Дивите земи. Говорих с ТенСуун. Прелъстяването е било нейна идея. Предполагаемо и твоя.

— Хармония е знаел — произнесе дрезгаво Уакс. — Видял е какво се случва.

— А може би не е.

— Тогава що за Бог е? Какъв смисъл има от Бог като Него, Мараси? Отговори ми?

Мараси се помести на място, след което въздъхна и взе странния клин. На ставане пусна нещо друго на масата. Малка обица. Просто топче, в чийто край имаше кука.

— Изпратиха това за теб.

Уакс не я погледна. Остави обицата на мястото и, докато Мараси се сбогуваше и си тръгваше от празненството. Други се приближиха към него, предложиха сухи насърчения, от онзи вид, който обикновено се пише на картички.

Той кимна, но не ги слушаше.

* * *

На път за вкъщи от празненството в имението на семейство Ладриан Мараси се отби в участъка с намерението да си вземе копието от книгата по хемалургия на лорд Мъглороден, което беше заключила в шкафчето си. Участъкът беше тъмен и тих — директен контраст в сравнение с няколко нощи по-рано. Макар повечето констабли да патрулираха, повечето бяха разпуснати за почивка. Само онези на стража в карцера бяха на смяна.

Така че се изненада, когато откри, че свети в задната част на основното помещение. Качи се горе и се облегна на рамката на вратата, загледана в Арадел, който бе подредил пред себе си купчини документи и работеше по тях под светлината на една свещ.