Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 218

Мараси скръсти ръце, стиснала зъби. Арадел я погледна въпросително.

— Без нея ще намерят начин да се изплъзнат — каза Мараси. — Няма как да ги задържим в затвора. И отново ще излязат на свобода в града — тя въздъхна. — Но… Проклятие. Вероятно е права, сър. Щях и сама да стигна до заключението, ако имах време да помисля. Не можем да подправяме доказателства, колкото и правилна да е каузата.

Той кимна:

— Така и така нямаше да ги задържим в затвора, Колмс. Дори и сега разполагат с прекалено много власт. Щяха да намерят начин да се измъкнат от присъдата, като припишат обвиненията на подчинените си. — Той се облегна в стола си. — Ще заграбят мястото на губернатора, освен ако някой не направи нещо по въпроса. По дяволите. Наистина трябва да го направя, нали?

— Съжалявам, сър — каза Мараси.

— Е, поне преди това мога да разчистя насъбралата се бумащина — каза той и се наведе решително. — Предложения за нов констабъл генерал?

— Реди — каза Мараси.

— Той те мрази.

— Това не го прави лош полицай, сър — каза Мараси. — Стига някой да го наглежда, както сам казвате. Аз мога да се наема. Мисля, че ще се справи с предизвикателството.

Арадел кимна, след което протегна ръка на МеЛаан. Тя му подхвърли колана и той направи примка от него.

— Тази страна около врата ти, пресвета — каза той. — Ще остави синина на кожа, която изглежда както трябва, с формата на V. Знаеш ли как да накараш тялото си да заприлича на някой, умрял от задушаване?

— Да — каза МеЛаан. — За съжаление.

— Ще дойда да прережа колана след петнайсет минути — каза Арадел. — Трябва да заблудиш следователя.

— Няма проблеми — отвърна тя. — Мога да дишам през трахейната си система вместо през дробовете. Разпоредете се тялото да бъде кремирано. Дайте ми известно време да се измъкна и ще оставя костите, които да изгорите. Чисто и просто.

— Хубаво — каза Арадел с побледняло изражение.

МеЛаан се сбогува с него и тръгна нехайно обратно към килиите. Мараси се присъедини към нея, след като отдаде на Арадел чест, което той съвсем не забеляза.

— Как изобщо се измъкна? — попита я, когато я настигна.

— Пъхнах пръст в ключалката — каза МеЛаан — и разтопих кожата си. Изумително е какво можеш да постигнеш, когато не те ограничава формата на тялото ти.

Походиха заедно до преддверието на карцерите. Мараси не смяташе да пита как МеЛаан е избегнала бдителността на пазачите. Надяваше се двамата да не са пострадали.

— Хармония знае, нали? — попита Мараси, когато МеЛаан поспря на вратата. — Дали тези хора са виновни?

— Знае.

— Така че просто можеш да Го попиташ дали е справедливо да влязат в затвора. Ако каже да, можем да продължим спокойно с плана. Съвестта ми ще е чиста, ако имам думата на Бог.

— Пак е в нарушение на правилата ни — каза МеЛаан. — А и Хармония вероятно не би проговорил.

— Защо не? — попита Мараси. — Нали осъзнаваш какво причини на Уаксилий всичко случило се?

— Ще се справи.

— Не следва да му се налага.

— И какво очакваш да направи Хармония, жено? Да ни даде всички отговори? Да ни води за носовете, както се кълнеше Паалм, че постъпва Той? Да превърне всички ни в пионки на игралната дъска, само за Негово удоволствие?