Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 215

Като се замислиш, всички сме толкова крехки, помисли си Уакс. Обърка ли се нещо дребно, се пречупваме.

— Здрасти, братле — каза Уейн, като се настаняваше на табуретката в краката на Уакс. — Искаш ли да чуеш какъв покварен гений съм?

— Давай — прошепна Уакс.

Уейн се наведе напред и разпери драматично ръце:

— Ще напия всички.

Насъбралите се хора не спираха да говорят помежду си. Най-вече констабли. Някои политически съюзници на Уакс. Беше избрал да работи с по-уважавани хора из града, така че когато Арадел разреди редиците на лордовете, това не се бе отразило на дома му. Смятаха го за огромна политическа победа.

— Нали разбираш, хрумна ми този план — рече Уейн и почука по главата си. — Хората в този град си имат проблеми. Онези, които работят из фабриките, си мислят, че ако разполагат с повече време, това ще реши грижите им, но все пак трябва да направят нещо с това време. Имам идея. Ще реши всичко.

— В името на Хармония, Уейн — каза Уакс. — Нали няма да изтровиш града?

— Нее — рече Уейн. — Не и телата им — той се ухили. — Само гледай. Ще се получи. Ще бъде удивително — изправи се и се препъна, като едва не падна. Погледна изненадано крака си, сякаш беше забравил за раната. След това поклати глава, грабна патерицата си и отново стъпи по-здраво. Щом се задържа изправен, се поколеба, а после се наведе: — Ще отмине, приятел. Тате веднъж ми каза: „Синко, не падай духом.“ Така че, когато нещата се влошат, ще откриеш, че няма нужда да си повдигаш духа, и от това ще ти стане наполовина по-леко. На мен ми върши работа. Или поне тъй си мисля. Вече не си спомням от толкова много удари по кратуната.

Той се ухили. Уакс продължаваше да се взира в пламъците. Физиономията на Уейн увисна.

— Тя би искала да я спреш, знаеш го, нали? — произнесе меко Уейн. — Ако имаше възможност да разговаря с теб, ако можеше да разсъждава правилно, щеше да настоява да я убиеш. Също както и аз бих сторил. Също както и ти, ако ти свърши медта. Напрайи каквото трябваше, приятел. И го направи по най-добрия начин.

Стисна юмрук пред Уакс и кимна, след което се отдалечи с подскачане и приближи ниска млада жена със златисти коси. Девойка? Уакс не я познаваше.

— Май те познавам? — каза Уейн. — Дъщерята на Ремингтел Тарксел? Човекът, който изобрети крушката с нажежаема жичка?

Устата на момичето се разтвори изненадано.

— Познавате ли го? — тя улови Уейн за ръцете. — Знаете за баща ми?

— Ама разбира се! — отвърна Уейн. — Беше ограбен, трябва да признаем. Гений. Носи се мълва, че ти си също толкова умна. Онзи апарат, който измисли, за изнасяне на речи със сигурност си го бива.

Тя огледа Уейн и се наведе по-близо до него:

— Това е само началото. Внесли са го в домовете си. Не виждате ли? Навсякъде е.

— Кое? — попита Уейн.

— Електричеството — отвърна момичето. — А аз ще съм първата, която ще го използва.

— Ха — рече Уейн. — Да ти трябват пари?

— Дали ми… — тя отвлече след себе си Уейн сред хората на празненството, грееща, говореща толкова бързо, че Уакс не успяваше да различи думите.

Не го беше и грижа. Просто се взираше в огъня.