Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 217

— Трудно ми е да повярвам, че губернаторът няма нищо по-добро за вършене през първия си ден на служба от това да се занимава с доклади за бракувано оборудване. Не че имам нещо против. Пренебрегвате ги от… колко време?

Изражението на Арадел стана кисело.

— Не съм губернатор — каза той. — Не и в истинския смисъл на думата.

— Титлата „временен губернатор“ съдържа в себе си думата „губернатор“, сър.

— Следващия месец на изслушването ще назначат някой друг.

— Откровено казано, сър, се съмнявам.

Той обърна една страница, подписана и подпечатана, върху купчината и за момент остана на мястото си, вторачен в нея. Най-накрая прокара ръка през косата си:

— О, Съхранение. Какво сторих? И защо, по дяволите, никой от вас не ме спря?

Мараси се усмихна:

— Не че ни дадохте някакъв избор, сър.

— Ще избягам — каза той. — Ще откажа назначението. Ще… — вдигна очи към нея и въздъхна. — Няма да съм щастлив на тази длъжност, Колмс.

— Щастливите да играят тази роля, сър, очевидно пропиляха шанса си. Вълнувам се от мисълта накъде ще отидат нещата сега. Току-що променихте света.

— Не възнамерявах да го правя.

— Няма значение — каза Мараси, като хвърли поглед настрани, когато някой друг се приближи през тъмното помещение. Поредният констабъл, идващ да навакса с работата? — О, не.

Губернатор Инейт пристъпи към вратата, стиснал колан.

— Някой от вас да знае как се връзват тези? — попита бившият губернатор с гласа на МеЛаан.

— Коланите не се връзват, кандра — обади се Арадел. — Закопчават се.

— Не, не — каза МеЛаан, като го опъна силно. — Правя примка. Хората винаги разправят истории как някой се е обесил в килията си, но проклета да съм, ако знам как се прави. Висях там десет минути и съм относително сигурна, че нямаше да убие и най-крехкия смъртен. Нещо съм объркала..

Погледна към двамата и се намръщи срещу ужасените им изражения.

— Какво?

— Искаш да се обесиш? — не можеше да повярва Мараси. Най-после бе успяла да проговори. — Ти си най-важният ни свидетел!

— Наистина ли смяташ — произнесе сухо МеЛаан, — че Хармония ще ми позволи да остана за процес, на който ще лъжесвидетелствам срещу хора, които дори не познавам? Това е пародия на правосъдие, деца.

— Не — каза Мараси. — Разполагаме с писмата. Знаем каква е истината.

— Така ли било? — поинтересува се МеЛаан, като отново опъна силно колана. — Напълно сте сигурни, че Паалм не е подправила тези писма или че самият Инейт го е вършил, преди тя да го обладае? Известно ви е, че онези лордове и дами са довели плановете си докрай, вместо да се откажат от тях? Сигурни сте, че просто не са говорили за възможни събития?

— Разполагаме със солидни улики, пресвета безсмъртна — каза Арадел. — Лейтенант Колмс е проверила всичко внимателно. С голяма увереност твърдим, че всичко е правилно.

— Тогава убедете съдията и съдебните заседатели — сви рамене МеЛаан. — Ние не постъпваме така. Хората трябва да са сигурни, че могат да имат доверие на закона; може да съм много неща, но не съм прецедентът, след който една кандра може да излъже, за да осъдят някого, дори и да твърдите „с голяма сигурност“, че разполагате с необходимите доказателства.