Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 214

Уакс се взираше във вечно променящите се мъгли, прегърнал един труп, като се надяваше противно на всяка логика, че топлината му ще я опази топла.

— Кажи ми — каза Уакс с покъртен и прегракнал от виковете глас. — Кажи ми, кандра.

— Беше изпратена при теб преди много време — отвърна ТенСуун, като се отпусна на задните си крака. — Жената, която познаваше като Леси, винаги е била една от нас.

Не…

— Хармония се тревожеше за теб, когато беше в Дивите земи, блюстителю — продължи ТенСуун. — Искаше да имаш телохранител. Паалм демонстрираше желание да нарушава забрани, които останалите от нас намираме за свещени. Освен това той се надяваше, че двамата ще си подействате добре един на друг.

— И ти не ми каза? — изплю Уакс, като затегна прегръдката си. Омраза. Не вярваше, че някога е изпитал толкова могъща омраза, както в този момент.

— Беше ми забранено — каза ТенСуун. — МеЛаан не знаеше; научих едва преди няколко дни. Хармония предвиждаше катастрофа, ако ти бъде казано кого преследваш.

— А това не е ли катастрофа, Кандра?

ТенСуун обърна глава. Двамата останаха на празния мост. Електрическите светлини бяха като яма в мъглата, а в прегръдките на Уакс лежеше една мъртва жена.

— Убих я — прошепна Уакс, като стисна очи. — Убих я отново.

Епилог

Уакс седеше сам в стая, пълна с хора. Бяха направили всичко възможно, за да го накарат да се чувства удобно. Топъл огън в огнището, малка лампа на масичката до нея, защото Стерис знаеше, че предпочита пламъците пред електричеството. До чаша чай лежеше недокоснато руло вестници. Чаят отдавна беше изстинал.

Разговаряха и празнуваха, водени от лорд Хармс, който се смееше и възклицаваше около незначителната си роля във всичко това. Избегната катастрофа. Нов губернатор — първият, който не произлизаше от благородническо семейство. Дори лорд Мъглороден, преди толкова много време, имаше наполовина благородническа кръв. Последния император беше с чиста кръв, а Оцелелия също наполовина благородник. До един велики хора, съгласяваха се всички, заслужаващи уважението им.

Но Клод Арадел нямаше същото потекло. Нито капка благородническа кръв. Присъстващите на празненството се поздравяваха едни други, че са толкова прогресивни в благоприятното си мнение за някой с обикновени предци.

Уакс се взираше в огъня и пръстите му отсъстващо докосваха наболата брада по лицето му. Разговаряше, когато от него се очакваше, но най-вече го оставяха на мира. Беше изстискан, казваше им Стерис. Изтощен от ужасяващите неща, които е зърнал. Отклоняваше ги от него винаги, когато успее, като им казваше — когато неминуемо запитат, — че тя и Уакс са решили да отложат сватбата, за да може Уакс да се отдаде на малка възстановителна почивка.

Посредата на събитието небрежно се появи и Уейн, на патерици. Не можеше да се излекува, без да съхрани здраве, а не можеше да го направи, докато се възстановява от раната си. В противен случай нямаше да има никакъв смисъл. Засега му се налагаше да се справя с крехкостта на човешкото си тяло, също като нормален човек.