Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 212

— Обещавам — каза Мараси — в името на копието на Оцелелия.

Жената кимна и през тълпата премина вълна… от внезапна тишина. Не ги смълча напълно, но когато Арадел заговори, гласът му се разнесе ясно:

— Реплър Инейт — произнесе Арадел. — В името на жителите в този град и по силата на пълномощията ми на лорд старши констабъл ви арестувам за корупция в големи размери, злоупотреби с градския ресурс и престъпване на клетвата ви на градски служител.

Тълпата най-после се смръзна напълно.

— Що за идиотско… — започна МеЛаан.

— Мъже, обърнете се — нареди Арадел. Той погледна констаблите си. — Обърнете се.

Тънкият кордон от войници с нежелание се обърна с лице към него, с което обърнаха гръб на тълпата.

— Какво прави той? — попита настоятелно Реди.

— Нещо гениално — отвърна Мараси.

Арадел огледа тълпата, все така насочил оръжието си към губернатора.

— Тази вечер самият губернатор разпореди в града да бъде въведено военно положение. Това поставя начело констаблите, които пък отговарят пред него. За нещастие, се оказва, че губернаторът е лъжлив негодник.

Някои от хората подвикнаха колебливо в знак на съгласие.

— Вече не е начело — обясни Арадел. — Доколкото разбирам, вие сте начело. Така че ако имате това желание, констаблите застават до вас. Е, всички сте тук, за да дадете началото на бунт. Слушайте! Престанете с крясъците. Няма да позволя бунтове и грабежи. Започнете ли да опожарявате този град, ще се бия с вас до последния си дъх. Чувате ли ме? Не сме сган.

— А какво тогава? — извика някой заедно с още няколко други.

— Ние сме гражданите на Елъндел и ни е омръзнало да бъдем пълчище от плъхове — извика Арадел. — Разполагам с доказателство, че най-малко седем лордове са корумпирани. И възнамерявам да ги видя арестувани. Още тази нощ — той се поколеба, а сетне заговори по-високо. Гласът му се понесе и усили от конусите, разположени пред сцената. — Стига да желаете, не бих отказал помощта на армия.

Щом тълпата изрева одобрително, Арадел изблъска МеЛаан в ръцете на двама ефрейтори, които изчакваха наблизо. Изглеждаха напълно смаяни. В действителност самият Арадел изглеждаше малко зашеметен от онова, което току-що бе сторил.

— Пречисто Съхранение — възкликна тихо Реди, като оглеждаше развълнуваната тълпа. — Ще си организират линчуване.

— Не — каза Мараси. — Няма.

— Откъде си сигурна?

— Защото е по-лесно една река да влезе в русло, отколкото да бъде преградена, Реди — отвърна тя.

Можеше и да се получи. Нямаше големи надежди, че ще задържат лордовете и дамите, които Арадел искаше да арестува, но самият губернатор… С тези писма и вживяната в ролята му МеЛаан. Да, това наистина можеше да се получи.

Тя пусна усмирителката:

— Свободна си; махай се от тук. И предай на Костюма, че е най-добре да си вземе удължен отпуск по време на онова, което се задава.

Уакс прекоси моста с накуцване. Животът го беше научил никога да не подценява врага, когото си мисли, че е повалил. Притиснал едната си ръка към кървящия крак, не свали оръжие от гърчещата се фигура, докато не прибра пистолета и. След това се отпусна на здравото си коляно и я преобърна, за да се убеди, че не укрива друго оръжие.