Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 211

26

Мараси влачеше Усмирителката след себе си, уловила жената за яката с едната ръка, без да изпуска пистолета си с другата. Придружаваше ги поочуканият Реди, който оглеждаше недоволно неспокойната тълпа. Оставиха другите пленници с останалите констабли, а тя се молеше до Хармония, че не изкушават съдбата.

— Спри ги — изсъска Мараси на жената, щом достигнаха края на тълпата, която в този момент хвърляше неща по сцената. Горката МеЛаан храбро продължаваше с речта, но ставаше все по-раздразнителна, че не я слушат.

— Опитвам се! — оплака се Усмирителката. — Ще ми бъде по-лесно, ако не се опитваш да ме удушиш'.

— Просто Усмирявай! — нареди Реди и вдигна бастуна си за дуелиране.

— Не мога да контролирам умовете им, глупав човеко! — каза Усмирителката. — И нищо няма да постигнеш, ако ме пребиеш. Кога мога да разговарям с адвоката си? Не съм нарушавала никакви закони, просто наблюдавах с интерес какво се случва.

Мараси пренебрегна гневния отговор на Реди и вместо това се фокусира върху тълпата. МеЛаан стоеше пред хората, огряна от електрическите светлини зад нея, но и от огньовете отпред. Гневът на тълпата — древен пламък — срещу студената стерилност на новия свят.

— Трябва да бъдете благодарни! — извика на тълпата МеЛаан. — Дойдох тук, за да говоря лично с вас!

Грешните думи, помисли си Мараси. Раздразнението караше кандрата да се отклонява от сценария.

— Аз ви слушам! — изкрещя МеЛаан на тълпата. — Но и вие трябва да слушате, негодници!

Звучи съвсем като него. Може би преиграваше? МеЛаан играеше роля. Тя беше губернаторът, ролята, дадена и от Мараси. По всичко изглежда, че кандрата бе позволила на формата да определя действията й. Поквара… Не че вършеше лоша работа. Вършеше добра работа… в това да е Инейт. За нещастие, Инейт се славеше с това, че трудно се спогажда с тълпите.

— Хубаво — заяви МеЛаан, като махна с ръка. — Опожарете града! Да видим как ще се чувствате на сутринта без домове, в които да живеете.

Мараси затвори очи и изпъшка. Поквара, беше изморена. Колко ли беше часът?

Тълпата ставаше все по-раздразнена. Време бе да сграбчи МеЛаан и Уейн и да се махат. Гамбитът им се бе провалил. Поначало успехът беше слабо вероятен, може би невъзможен. Тази тълпа беше тук за кръв. И…

От тълпата се изтръгнаха нови освирквания. Мараси се намръщи и отвори очи. Намираше се в южния край на множеството, близо до един от големите огньове, но и достатъчно близо до първите хора, за да види констабъл генерал Арадел, който беше пристъпил редом с МеЛаан. Най-вероятно се канеше да отведе „губернатора“ в безопасност.

Вместо това Арадел извади пистолета си и го насочи срещу губернатора.

Мараси за момент остана втрещена. После се обърна към Усмирителката.

— Усмири ги! — каза тя. — Веднага. С всичко, с което разполагаш. Направи го и ще ти осигуря имунитет за онова, което направи тази вечер.

Жената изгледа Мараси, с което демонстрира изобретателността под първоначалните си оплаквания. Изглежда, претегляше предложението.