Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 210

— Сред тях има металороден — каза другият. И двамата звучаха изнервено.

Мараси отново ги разтърси с изкривено време. Двамата пазачи шепнешком поведоха трескав спор; после почукаха на вратата на каретата и разговаряха с някого през прозореца и. Мараси чакаше, обляна в пот, с изопнати нерви. Хората и нямаха много време…

Двамата пазачи изтичаха надолу по уличката, като изоставиха каретата, за да отнесат заповеди на сражаващите се да внимават за металороден. Мараси се изправи и се прокрадна от другата страна на каретата, която нямаше кочияш. Отвори вратата, влезе вътре и седна.

Дундестата жена вътре беше облечена в разточителна рокля от три копринени пласта. Мъжът до нея седеше с ръка на китката й и не отваряше очи. Костюмът му бе много стилен и с модерна кройка. От друга страна, оръжието, което Мараси насочи към тях, беше по-традиционно. И наистина функционално.

Жената премигна и прекъсна концентрацията си, за да огледа ужасено Мараси. Тя побутна мъжа, който отвори стреснато очи. Единият Усмирител, а другият Размирител, предположи Мараси.

— Имам една теория — каза им тя. — Възпитаната дама никога не трябва да прибягва до насилие и варварство, за да постигне целите си. Не сте ли съгласни?

Двамата кимнаха.

— Да, наистина — продължи Мараси. — Възпитаната дама вместо това използва заплахата от насилие. Толкова по-цивилизовано е — тя запъна ударника. — Накарайте онези Пютриумни юмруци на улицата да престанат да пребиват приятелите ми. А после ще поговорим какво може да се направи с тълпата…

— Престани, Уакс! — изпищя Кървищата. — Престани да му се подчиняваш!

Ето там. Възмездие! Забеляза пистолета близо до Кървящата. Надничаше от канавката на пътя.

Уакс скочи към него, като се претърколи болезнено през ранената си ръка, и използва Тласване, за да се плъзне напред. Кървящата насочи оръжие към него, но не стреля. Може би някъде дълбоко в себе си създанието бе усвоило чувствата на тялото, което носеше. Може би вече не правеше разлика между ума и лицето си.

Уакс грабна Възмездие.

— Моля те — прошепна тя. — Чуй ме.

— Грешиш за мен — каза Уакс, като завъртя барабана и опипа спусъка с надеждата, че пистолетът все още е в изправност. Взе Кървящата на прицел.

Когато погледна над мушката, видя Леси. Стомахът му отново се преобърна.

— И в какво греша? — попита Кървящата.

Поквара, плачеше.

— Не съм ръцете на Хармония — прошепна в отговор Уакс. — Аз съм меча Му.

След което стреля.

Кървящата не се отмести. И защо да го прави? Пистолетите почти не и създаваха затруднения. Този изстрел я улучи право в челото. Макар че главата и се отметна от удара, тя не падна — всъщност едва помръдна.

Тя се вторачи в него. Покрай носа й се стече малко кръв, която стигна до устните. А после очите и се разшириха.

Пистолетът и изпадна от треперещите пръсти.

По-слаби сме от други хемалургични създания, беше казала МеЛаан. Уакс с мъка се изправи на крака и улови парапета на моста, за да не падне. Само два клина и могат да ни надвият.

— Не! — изпищя Кървящата и падна на колене. — Не!

Единият клин я даряваше с разум. А вторият — доставен в черепа и под формата на куршум, излят от обицата на Уакс — позволяваше на Хармония отново да установи контрол над нея.