Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 207

Гласът на МеЛаан се разнасяше от гласовите усилватели, звучен и силен дори и от мястото в края на уличката, където Мараси и отрядът и спряха. Колко време щеше да измине, преди от Котерията да осъзнаят, че са разкрити? Вероятно не дълго. Мараси беше оставила част от встъплението от истинската реч на Инейт, за да не звучи твърде различно, но съвсем скоро речта щеше да направи остър завой.

Реди свали констабълския си шлем — този на Мараси притискаше косата и, неудобен и тежък, — след което кимна на останалите от отряда в мрака. Без алуминиевия шлем от това място можеше да почувства по-силно докосването на Усмирителя в сравнение с преди, сред тълпата. Каретата наистина беше източникът.

Отново си сложи шлема. В участъка разполагаха само с десетина от тях, до един дарени от Уаксилий. Властта на Реди едва стигаше, за да реквизира отряда, който ги носеше. Привърза шлема здраво, след което спусна ръка встрани и улови бастуна за дуелиране като дълга палка с обла топка в края. Останалите сториха същото. Никаква игра с оръжия в такава близост до цивилни.

— Приближаваме бързо и тихо — прошепна Реди на отряда. — Хармония да ни е на помощ, ако имат Монетомет с тях. Не сваляйте шлемовете. Не искам Усмирителят да получи контрол над когото и да било от вас.

Мараси повдигна вежда. Усмирителите не можеха да контролират хората, макар че малцина погрешно го допускаха. Не помагаше и това, че Словата на Основателите описваха мъгляво, че кандрите и колосите са контролирани посредством аломантия, но Мараси знаеше, че е възможно единствено от някой, който носи хемалургични клинове.

— Колмс — обади се Реди съвсем тихо, — остани в тила. Не си полеви агент. Не искам да пострадаш или нещо по-лошо и да провалиш всичко.

— Както желаеш — отговори тя.

Реди преброи. На десет групата им се впусна през мъгливата уличка. Мараси остана зад тях, като ходеше с ръце зад гърба. Почти веднага щом навлязоха в уличката, констаблите спряха. От една врата се изсипаха мъже в черни дрехи и преградиха пътя към каретата.

Сърцето на Мараси удряше силно, докато двете групи се оглеждаха. Това поне доказваше, че е била права за каретата. Неколцина от новодошлите носеха пистолети, но една лаеща команда откъм единия от тях, ги накара да ги приберат.

Не искат да отвличат вниманието на тълпата от речта, помисли си Мараси. Все още смятат, че думите на губернатора отговарят на плановете им.

И двете страни имаха интерес сражението да протече тихо. Стояха в очакване, напрегнати, след което Реди махна с бастуна за дуелиране.

Двете сили се сблъскаха.

* * *

Кървящата пристъпи по-близо до Уакс сред мъглата. На върха на тази платформа, тази кула над моста, сякаш нищо друго не съществуваше. Сякаш стояха на малък стоманен остров сред морето. Сивота навсякъде около тях, мрак, който се простираше в необятното горе.