Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 205

Уакс кацна и я взе на мушка.

Кървящата свали маската.

Носеше лицето на Леси.

* * *

Мараси не уведоми другите констабли, дори и Арадел, за истината за Инейт. Какво можеше да им каже? „Съжалявам, но човекът, когото охранявахме, всъщност беше убиец?“ „А, и градът кой знае колко дълго е бил управляван от побъркана кандра“? Щеше да напише доклад веднага щом проумее как да го обясни, но засега нямаше време. Трябваше да спаси града.

Все пак почувства пронизваща вина, докато стоеше край несигурния подиум на предното стълбище, откъдето следеше как капитан Арадел я подминава. Лорд старши констабълът изглеждаше видимо поболян, докато крачеше напред-назад. Положението, в което го бе поставила по отношение на подозренията, че губернаторът е измамник, го тревожеше дълбоко.

МеЛаан пристъпи към подиума, за да направи обръщение към тълпата. Макар че кандрата критикуваше собствените си недостатъци, според Мараси приблизителната и имитация на губернатора беше отлична.

Тълпата се смълча. Мараси се намръщи. Да не би хората на Арадел да го бяха предизвикали по някакъв начин? Не… констаблите стояха в плътен кордон между тълпата и имението, но не правеха нищо, с което да умиряват хората.

Колко необичайно. Макар да се чуха няколко освирквания, в голямата си част всички млъкнаха — гледаха през мъглите, които изглеждаха по-редки от преди, след като светлините бяха подредени около площада пред имението. Доскорошните размирници наистина се интересуваха от думите на губернатора. А и защо не?

Мараси усещаше настроението им — враждебно любопитство. Чувстваше и спокойствие. Речта на МеЛаан щеше да проработи. Всичко беше наред. Защо бе толкова разтревожена? Ако…

Поквара. Усмиряваха я.

Тя се сепна, за да дойде на себе си, внезапно напрегната. Познаваше тълпите. Беше изучавала динамиката на тълпите. Такава бе специалността и — и без съмнение разбираше, че нещо не е наред. Но кой Усмиряваше? Защо? Как?

Костюма, помисли си тя. Уаксилий беше споменал, че е намесена Котерията. Чичо му имаше достъп до аломанти и беше склонен да подпомогне успешното изпълнение на плановете на Кървящата. Нямаше значение какво е написала Мараси в речта на МеЛаан; когато хората на Костюма откриеха, че „губернаторът“ се отклонява от предначертания сценарий, щяха да накарат тълпата да подивее.

Изпаднала във внезапна трескава тревога, Мараси не слушаше началото на речта. Можеше ли да се добере до Арадел? Не, той стоеше на покварената сцена, близо до МеЛаан. Уейн, наложил смело изражение, въпреки раната си, се навърташе около тях, готов да се намеси, ако нещо се обърка.

Мараси трябваше да действа бързо и тихо, за да не предупреди Котерията. Забеляза, че Реди стои в основата на стълбите и наблюдава тълпата със скръстени ръце. Мараси го приближи и улови за лакътя.