Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 203

— Кървящата е планирала да ги накара да побеснеят — обади се МеЛаан. — Чух част от речта му. Може би има начин да ги накараме да се пръснат?

— Не — отвърна Мараси и се изправи. — Можем да направим нещо повече. Тя се обърна към МеЛаан и подритна с крак черепа на губернатора. — Колко дълго ще ти трябва, за да се престориш на него?

— Не съм смелила трупа му… и не ме поглеждай така. Вината не е моя, че ставате за ядене. Ако е някакво успокоение, сте ужасни на вкус, дори и да сте добре отлежали. Както и да е. Няма да е лесно. ТенСуун е доста добър във възстановяването на лица по черепа им, но аз нямам необходимия богат опит.

Уейн не каза нищо. Знаеше кога не е сега. Дяволски си прав, че знаеше, когато се налага. Дори и някои шегички на практика да умоляваха да бъдат изречени на глас.

— Разполагаш с нас. Ние ще ти помогнем да се справиш — каза Мараси на МеЛаан. — Освен това ще бъде тъмно. Не се налага да заблудиш майката на Инейт, а само тълпа от разгневени граждани, повечето от които дори не са го виждали отблизо.

МеЛаан скръсти ръце и огледа тленните останки.

— Хубаво. Ако измислите какво да кажа на хората, за да ги успокоя, ще го направя.

Уейн стоеше със здраво затворена уста. Никакви шеги за… е, очевидните неща. Освен това току-що бе научил нещо далеч по-лошо. Нещо, което изобщо не беше повод за шеги.

Мараси го погледна и се намръщи:

— Какво има, Уейн.

Той седна и поклати глава.

— Уейн? — Мараси звучеше истински загрижена. — Не исках да ти се сопвам, просто…

— Нямам нищо против онова, което каза — отвърна Уейн.

— Какво има тогава?

— Ами — рече той, като погледна МеЛаан. — Винаги съм допускал… нали разбираш… че хората са с прекрасен вкус.

— Никак не е прекрасен — каза МеЛаан.

— Наистина накърняваш самочувствието ми — продължи той. — Може би аз съм различен. Искаш ли да ми оглозгаш ръката? Ще израсте пак, поне след като открием какво е направило онова чудовище с металоемите ми…

Мараси изпусна силна въздишка:

— МеЛаан, поработи върху тези кости. А аз трябва да ти напиша нова реч…

24

Очевидно Кървящата се бе упражнявала със стомана. Знаеше как да Тласка в подминаваните от нея резета или в уличните фенери, да направлява посоката си. Знаеше как да се спуска ниско, преди да се оттласне в паркираните автомобили, за да си придаде странично ускорение, вместо просто да се Тласка по-високо. Беше умела.

Уакс беше повече от умел. Следваше я като сянка, никога на повече от половин скок разстояние зад нея. Долови нарастващо трескава характеристика в движенията и, докато тя разпалваше стомана, в опит да се Тласне надалеч от обсега му.

Отначало й позволяваше, за да изтощи резервите й… Подскачаха през града, две течения в мъглите, преваляха пътища, претъпкани с гневни размирници, прелитаха край квартали на средната класа със спуснати жалузи и изгасени светлини, над именията на богатите, чиито сили по сигурността патрулираха напрегнато пред портите в очакване адската нощ да се свърши.

Докато летяха, Уакс потвърди за себе си, че Кървящата не е Стрелеца. Преди беше носила една от маските му — и изглежда, носеше такава сега, ако се съдеше по бързия поглед, който успя да хвърли, щом тя подмина една горяща в нощта постройка, — но за да го смая и обърка. По време на бягството си Стрелеца търсеше укритие във вътрешността на помещения, в опит да му устрои засада.