Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 204

Тя се придържаше към откритите пространства, сякаш се боеше от закритото. Никакво бягане към небостъргачите, никакво предпочитание към тесните пространства на бедняшките квартали. Вместо това от имението на губернатора се насочи право на изток, към свободата на външната градска зона.

Там едва ли щеше да има толкова метал, което би затруднило бягството й, но пък така щеше да отпадне част и от неговото преимущество. Не можеше да го позволи.

Докато подминаваха един късен влак, Уакс удвои усилията си. Предугади намеренията и, преди тя да се откъсне от влака към индустриалния квартал, така че му се удаде възможност да скъси завоя, с което спечели няколко секунди. Щом тя скочи над една ниска, горяща сграда — и подмина протестиращите, които хвърляха камъни по нея от долу, — Уакс се провря за по-пряко между нея и съседната сграда, за да излезе от другата страна в прецизен завой. Премина през врящия пушек и излезе, с изваден пистолет, точно когато тя се спусна в малко по-свободна дъга.

От устата и се откъсна проклятие, щом го видя. Тя се устреми по една улица, като използваше всеки уличен фенер от двете й страни, за да се Тласка, с което увеличи скоростта си. Правеше го сръчно, но Уакс имаше преимущество. Той намали тегло, като напълни металоема си. Както винаги, макар понякога промяната да е едва забележима, това му придаде ускорение. Когато намаляваше теглото си в движение, действието се равняваше на скок в скоростта. Не знаеше защо.

В преследване като това, при отблъскването във всеки фенер, който подминаваха, такива малки предимства се натрупваха. Всеки пряк път, всяка внимателно преценена траектория, всяко внезапно ускорение в полет, след като си се приземил за миг, го приближаваха все повече до нея. До момента, когато щом хвърли поглед зад себе си Кървящата откри, че всеки момент ще я сграбчи за петите.

Извика — женствено възклицание от изненада. Полетя странично и мина над реката, а после се приземи на шосето върху Източен мост, заловена за едно от носещите въжета.

Уакс кацна грациозно пред нея с изваден пистолет.

— Не можеш да избягаш от мен, Кървяща. Позволи ми да махна клина ти и да те задържа. Може би другите ще успеят да намерят начин, някой ден, да излекуват лудостта ти.

— И отново да стана робиня — прошепна тя под маската в червено и бяло. — Би ли сложил белезниците на собствените си ръце?

— Ако съм сторил ужасните неща, извършени от теб, тогава — да. Бих настоявал да ме задържат.

— Ами какво ще стане с бога, комуто служиш? Кога Хармония ще приеме неговите наказания? Ами хората, които оставя да умрат? Хората, които кара да умират?

Уакс насочи пистолета си към нея, но Кървящата се изстреля нагоре.

Уакс я проследи с оръжието, но тя започна да отскача напред-назад между масивните подпори на моста и той не стреля. Вместо това се издигна с Тласък — високо, с плющяща пелерина, — докато не достигна една от главните кули на моста. Кървящата чакаше там, на самия връх, облечена в червените си риза и панталони. Наметалото и се вееше около нея.