Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 202

Уакс се прицели с Възмездие, но страничната стена на бараката избухна навън и пръсна дървени парчета през моравата. Уакс опита да я вземе на мушка, но не стреля и Кървящата се измъкна приведено навън. Трябваше да внимава извънредно много с този изстрел. Ранет му беше изпратила само един патрон и единствено той имаше значение в тази схватка.

Кървящата избяга в нощта и се изхвърли нагоре във въздуха. Избитата стена можеше да е индикация, но това беше потвърждение. Металоемът й, изтощил съхранената в него скорост, вече беше безполезен. Беше го изоставила на земята до костите на губернатора и вместо това се бе превърнала в Монетомет.

Уакс я последва, Тласна в същите пирони и се изхвърли в небето. Разбираше защо е избрала да стане Монетомет; Тласкането на стомана предлагаше голяма маневреност и скорост и поради тази причина и даваше най-голям шанс за спасение.

Разбира се, имаше един проблем.

Стоманата беше неговата специалност.

Купчината кости на пода в бараката доказваше, че поне един човек си е прекарал нощта по-неприятно от Уейн. Той побутна костите с върха на обувката си и се намръщи от болката в ранения крак. Покваряващо затруднение си беше. Наложи му се да се подпре на стената, за да не падне.

Погледна към Мараси.

— Не мога да преценя — каза той — дали това, че губернаторът вече е бил мъртъв, значи, че сме свършили наистина добра или ужасна работа.

— Как — отвърна Мараси, като коленичеше до трупа — можеш да гледаш на работата по друг начин, освен като ужасна?

— Ами нали разбираш, не ние отговаряхме за живота му, когато е умрял — сви рамене Уейн. — Предполагам, че всеки път, когато се натъкна на труп и вината, че е умрял, не е моя, изпитвам известно облекчение.

В къщурката влезе МеЛаан, все още облечена в тялото на жената охранител — макар че вече говореше със собствения си глас:

— Нещата отвън загрубяват. Може би е най-добре скоро да се прибираме в имението.

Мараси все още стоеше на коляно до костите, които Уейн огряваше с фенера си. Китките му бяха претрити от престоя в килера, а кракът започваше да го боли все по-нетърпимо. Покварената му кандра. Беше го неутрализирала по съвършен начин: внезапен изблик на скорост, овързване на краката му, запушване на устата, кражба на металоемите му — въпреки че нямаше никакво значение колко бързо би могъл да оздравее, щом е завързан.

Естествено, беше забравила да провери ръцете му за дъвка, преди да го завлече в стаята.

— Губернаторът е мъртъв — прошепна Мараси.

— Да — съгласи се Уейн. — Когато ти извадят скелета, обикновено така се получава.

— Какво означава това — произнесе тя, като погледна към стената на бараката, в посоката, накъдето бяха забелязали да изчезва Уакс.

— Ами че вероятно ще закъснява за уроците си по степ в близките…

— Уейн?

— Да?

— Не сега.

— Слушам, мадам.

Мараси затвори очи, а Уейн се подпря на стената, загледан към тълпата навън. Разгневена, в очакване губернаторът да произнесе речта си. Речта, от която се очакваше всичко това да престане да се случва.