Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 196

В този миг Уакс си даде сметка, че е погребан в земята, увиснал на скала. Стените сякаш го притискаха, а някъде долу изопачени чудовища виеха и жадуваха кръвта му. Усети, че внезапната паника затруднява дъха му.

Сетне очите му се нагодиха и една мека синя светлина му разкри околния свят. Не беше в капан. Имаше път нагоре и навън. Виждаше го по патината от синя плесен, която растеше по стените и огряваше всичко в лек светлик.

— Хармония се погрижи да се разпространи и тук — каза над него гласът на ТенСуун. — Искаше да се увери, че никой повече няма да бъде уловен в капана на мрака.

Уакс се насили да продължи нагоре. Вече разпознаваше къде се намира, от старите истории. Дупките в стените, които използваше за катерене, някога бяха оставали скрити от кристали, а в самите дупки бе имало геоди, съдържащи зрънце от изгубения метал. Легендарния атиум.

Катереше се през самите Хатсински ями.

— Мир, блюстителю — каза ТенСуун от горе. — Продължавай да се катериш.

Дали беше дочул учестеното дишане на Уакс? Той се стегна и Продължи. Това място вече не беше затвор. Вече не прорязваше и късаше ръцете на Оцелелия. И с всички тези дупки катеренето всъщност беше по-лесно. Звуците от долу започнаха да отслабват.

Най-накрая изпълзя от процепа в тунел, направен от човешки ръце. Един от градските отходни канали; цепнатината зад него беше просто отвор в скалата, който по никакъв начин не издаваше древния си произход. Уакс потръпна, щом вдиша ужасната смрад на каналите, но все пак бе доволен, че е на свобода. ТенСуун беше пулсираща маса наблизо, която скоро отново се превърна в хрътка.

— Разбирам защо Паалм би искала да отвлече вниманието ми и да не ми позволи да попреча на хората си да попаднат в нейния капан — каза той. — Но онова, което се случи долу, не беше заради мен, а за теб, човеко. От какво се опитваше да отвлече вниманието ти?

Уакс не отговори, но се сещаше само за една причина. Щом веднъж Кървящата се разправеше с кандрите, планът и щеше да е готов за последната стъпка. Трябваше да разпали лудостта на хората от града още повече, да ги освободи, както го схващаше тя, а сетне да ги изпрати напред като тълпа от ярост и омраза, които да унищожат Елъндел.

Губернаторът смяташе да говори пред гражданите. Кървящата все още не бе успяла да го убие и Уакс подозираше, че знае защо.

Защото искаше хората да гледат, когато отнема живота му.

Част трета

22

Мъглата сякаш гореше в нощта като облаци преди изгрев. Уакс пропадна през нея и се стовари, изненадващо за охраната, на стъпалата пред имението на губернатора. Констабли, ако се съдеше по униформите им, а не обикновени телохранители. Хубаво. В последно време изпитваха недостиг от последните.

Уакс се изправи, обърна се и огледа тълпата, събрана пред имението на губернатора. Между нея и имението констаблите бяха образували неравна бариера. Наблизо работници издигаха на стълбището малка сцена. Арадел ги надзираваше, макар че ако се съдеше по киселото му изражение, беше по-скоро недоволен от плана на губернатора.