Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 198

— И какво щяха да направят? — попита настоятелно Инейт, като захвърли бележника си. Той се приближи и каза малко по-меко: — Шепот от вятър.

— Пияна пара — отвърна Уакс, за да завършат размяната на последните си пароли. Инейт беше истински. — Глупаво е да не допускате охранителите си. Щяха да се бият заради вас, да ви защитят. Веднъж вече успяхме да я прогоним.

— Вие я прогонихте — каза Инейт, като се върна при бюрото си и взе бележника. — Останалите бяха безполезни. Дори горкият Дрим — той отново се зае да крачи, като си мърмореше части от речта и упражняваше по няколко пъти къде да набляга на думите.

Уакс почувства гняв от очевидния намек, че са го освободили. Това ли беше човекът, когото опитваха да опазят? Той приближи прозореца. Изненадващо беше отворен и през него нахлуваха изпаренията на мъглите. Не стигаха много навътре. Беше чувал да се разправят легенди как мъглите изпълват цяла стая, но това се случваше рядко.

Наведе се през прозореца и се вгледа в мрака, като слушаше речта на Инейт с половин ухо. Беше подстрекателна и изпълнена с презрение. Твърдеше, че разбира проблемите на хората, но ги наричаше селяци.

Това само щеше да влоши нещата. Тя иска да се случи, помисли си Уакс. Иска да освободи света от Хармония, като разгневи всички.

Тя знаеше какво ще каже Инейт. Разбира се, че знаеше. През цялото време ги водеше към този момент. Всяка улика, открита до този момент от Уакс, беше заложена внимателно, за да бъде открита от него. Така че как трябваше да постъпи той? Да предотврати речта на Инейт? Ами ако тя искаше точно това.

Той започна да почуква с пръст по рамката на прозореца. Чук. Чук.

Шляп.

Той сведе очи и премигна. Там беше залепена стара дъвка. Уакс вдигна пръст и — докато го оглеждаше — нещо започна да си идва на мястото. Нещо, което пропускаше. Кървящата беше подготвила всичко това още от самото начало.

Подозренията на Уакс бяха започнали, защото тя умишлено ги бе възбудила, като облече лицето на Тан Проклетия. Това беше съзнателна игра от нейна страна, начин да даде началото на празненството. Всичко се развиваше по нейния график.

С идването на нощта Кървящата вече бе подредила всички карти. Планирала го беше от дълго време. По-дълго, отколкото той предполагаше.

Така че къде беше най-доброто място за криеница?

Поквара.

Уакс посегна към пистолета си и се завъртя.

Откри, че е изправен лице в лице с губернатор Инейт, който се бе въоръжил с пистолет — в този момент насочен към него.

— По дяволите, Уакс — произнесе губернаторът. — Само още няколко минути и щях да приключа. Прозираш твърде надалеч. Винаги успяваш да прозреш малко по-надалеч.

Уакс беше замръзнал с ръка на дръжката на пистолета си. Той срещна очите на губернатора и изпусна тихо дъх.

— Знаеше паролата — прошепна той, — но разбира се, че я знаеше. Аз ти я дадох. Кога го уби? От колко дълго този град е управляван от самозванец?

— Достатъчно дълго.