Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 194

Направих нещо, за да помогна… Думите, прошепнати му в миналото. Спомен от последния път, когато Хармония му бе проговорил. Изпратих теб.

Уакс не беше сигурен дали това е достатъчно, не и този път.

— Кажи ми, че ще се погрижиш тези хора да бъдат погребани — каза Уакс.

— Ще го направя — каза ТенСуун. В същия момент някъде отдалеч се разнесе вой. — Идват още от тях. Тук ли ще ги посрещнем, или ще бягаме?

— Можеш ли да ни измъкнеш? — попита Уакс, като презареждаше пушката.

— Може би. Не по традиционния начин, но има начин.

— Да вървим тогава — взе решение Уакс. — Това е поредното отвличане на внимание, ТенСуун. Тези създания тръгнаха след нас едва след като напуснахме предишната камера.

ТенСуун кимна, като изпусна тялото си на земята и отново абсорбира костите на хрътката. Изминаха няколко секунди, преди отново да се е възстановил, като се изключи козината. Тя започна да никне от кожата, докато ТенСуун тръгваше към вратата. Козината се изливаше на вълни, докато тялото на кандрата я подреждаше и изтласкваше навън.

Уакс грабна фенера си и двамата затичаха. ТенСуун отново водеше.

— Ето натам тръгна, момчета! — извика Уейн, като сочеше в тъмното. — Мръсният му измамник. Вие тръгнете насам, а аз в другата посока и ще го сгащим между нас, така да знаете!

Малкият отряд от мъже с него — въоръжени с гаечни ключове и метли — се отцепи в радостна, дрънчаща тълпа от проклятия и отмъстителност. Уейн продължи да ги окуражава, докато тичаше с всички сили назад, в другата посока. Най-накрая забави крачка, най-сетне останал сам, и поклати глава. Не бяха лоши момчета, въпреки факта, че общият им акъл беше колкото този на тухла.

Уейн завъртя бастуна за дуелиране между пръстите си, заобиколи през една странична уличка и излезе близо до имението на губернатора. Не отиде на предната врата — там се събираха все повече ядосани хора и някои от тях можеше да го разпознаят от преди. На главата си беше сложил каскет на вестникар. Другата си шапка бе укрил грижливо в едни храсти по пътя. Тази си я биваше; харесваше новата си шапка, но се чувстваше оголен по друг начин — нямаше повече хроносплав. Напълно беше пресъхнал.

Което беше лошо. Вече нямаше да може да спира времето, освен ако Уакс не носеше допълнителна стъкленица в себе си. Най-често му се намираше.

Уейн се прокрадна около имението с намерението да мине през задната врата, където се надяваше охраната да го пусне. Беше пропилял прекалено много ценно време в бягството си от тази тълпа. Гледката на бедната кандра, която се бе разтопила пред всички, не го оставяше на мира.

Поквара. Не знаеше от коя страна на спора стои, но поне не обикаляше наоколо, за да стопява хора пред публика. Освен това поне този път беше решил да избере страната, която не се опитва да го убие с всички средства.

Пъхна нова топка дъвка в уста. После се поколеба. Мъглите се кълбяха около него, а имението се надигаше от тях като скалисто плато в Дивите земи, цялото огряно в бяло. До него долетя звукът от нечий глас.