Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 197

Уакс беше съгласен с него. Обръщението към тълпата щеше да се впише идеално в пиесата на Кървящата. Той хвана един от констаблите:

— Предполагам, че не е имало Друг опит за покушение срещу живота на губернатора?

— Не, сър — отговори констабълът. — В кабинета си е, сър.

Уакс кимна и влезе без церемонии в имението, като влачеше след себе си струйки мъгла. Тръгна към задната част. Мараси му пресече пътя в коридора и го улови за ръката:

— Колоска кръв — произнесе тя. Паролата, с която да докаже, че не е кандрата.

— Нощно лято — отвърна Уакс на свой ред, за да се легитимира. — Трябва да направите нещо за тази тълпа, Мараси. Ще разкъсат града на парчета.

— Работим по въпроса. Виждал ли си Уейн?

— Не. Защо?

— МеЛаан твърди, че е отишъл да нагледа протестиращите. Било е преди повече от половин час. От тогава никой не го е виждал.

— Ще изникне отнякъде — каза Уакс. — Трябва да поговоря с губернатора.

Мараси кимна, но задържа ръката му, щом той направи опит да се отдалечи към кабинета.

— Уакс — произнесе тихо. — Той е корумпиран. Наистина корумпиран. Открих доказателство.

Уакс си пое дълбоко дъх:

— Нека първо преживеем и тази нощ. След това ще направим нещо по въпроса.

— И аз така мисля — каза Мараси. — Но смятам, че Кървящата се опитва да ни постави в трудно положение… може би иска да ни застави да позволим губернаторът да умре.

— Няма да се случи — каза Уакс. — Ще го предадем на съда, но не и на тълпата. Провери ли дали сестра ти е добре?

— Не — отвърна Мараси, — но мислех да го направя.

— Направи го — каза Уакс. — Аз ще проверя баща ти, след като разговарям с губернатора. Не искам който и да е от двамата да се окаже неочакван заложник.

— Стига поне веднъж заложникът да не съм аз — каза Мараси намръщено. — МеЛаан носи тялото на телохранителя с превръзка на ръката. Бясна е, че губернаторът не желае да пусне вътре нея или останалите. Ще отида да видя дали ще успея да хвана дирите на Уейн; няма да се учудя, ако го открия по първите редици на тълпата.

Тя пусна ръката му и се насочи към изхода.

— Мараси — каза Уакс след нея.

— Хм?

— Униформата — обясни той. — Отива ти. Не зная дали имах случай да го спомена.

Тя се изчерви — значи наистина беше Мараси, — преди да се отдалечи. Уакс се обърна и закрачи надолу по коридора към вратата за кабинета на губернатора. МеЛаан безделничеше заедно с група от трима други охранители.

— Никой не може да влиза, блюстителю — каза раздразнено един от тях. — През последния час е вътре и съставя речта си. Няма да…

Уакс ги подмина и опита вратата, но откри, че е заключена. Чуваше гласа на Инейт отвътре. Губернаторът репетираше речта си. Уакс увеличи теглото си и разтвори вратата с аломантия, при което рамката и стана на трески. Инейт беше вътре. Държеше бележник и се разхождаше напред-назад. Спря насред крачката си и се завъртя към Уакс, след което видимо се отпусна:

— Можеше да почукате — каза губернаторът.

— А вие можехте да пренебрегнете почукването — отговори Уакс, като влизаше вътре и затръшваше вратата след себе си. Разбира се, след действията му, вече си нямаше брава. — Какво си мислите, че правите, Инейт? Можеха да ви убият тук, тихомълком, съвсем сам и без никой да може да ви се притече на помощ.