Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 193

Уакс отстъпи от пътя на трупа, за да му позволи да се тръшне покрай него, и заби пушката нагоре, към главата на следващия звяр, който го атакува. Звярът отлетя назад и разкри стомаха си.

Уакс стреля три пъти и изпразни пушката. Както се надяваше, стомахът бе мек. Нещото рухна.

Стоеше и дишаше тежко. Ритъмът на сражението го бе изтощил. Наблизо ТенСуун се претърколи. Раните по ръцете и хълбоците му започваха да заздравяват. Беше убил друго от чудовищата, разкъсвайки го на две. Когато огледа Уакс, очите му бяха разширени. Окървавеното му лице изглеждаше също толкова нечовешко, колкото на създанията, които бяха победили.

ТенСуун се изправи на крака и огледа пораженията. Фенерът все още гореше спокойно и огряваше пръснатите по пода кости и телата, които някога — по ужасяващ начин — бяха принадлежали на човешки същества, но сега само потрепваха конвулсивно. Уакс почувства, че му призлява. В главата си ги бе наричал „неща“, но това бяха хора. ТенСуун бе прав. Стореното от Кървящата тук по някакъв начин беше още по-лошо дори в сравнение с извършените от нея убийства.

— Ще трябва да попитам Хармония — каза ТенСуун, — дали днес съм го предал с убийствата. — Гласът му имаше същия ръмжащ тембър като преди, когато все още обитаваше тялото на хрътката.

— Защо да го е грижа? — попита Уакс. Все още имаше чувството, че му се повдига. — През цялото време използва мен за убийства.

— Ти си Неговата Гибел — каза ТенСуун. — Аз съм Неговото Съхранение.

Уакс стоеше мълчаливо сред мъртвите и умиращите. Той наведе пушката, като опитваше да потисне внезапното усещане на възмущение. Само това ли беше за Хармония? Убиец? Унищожител?

— И все пак — каза ТенСуун, като подбираше къде стъпва из помещението, без да осъзнава обидата, която бе изрекъл току-що. — Не мисля, че Хармония би възразил срещу стореното от мен. Тези бедни души… — той коленичи и порови в едно от телата, което Уакс бе убил.

ТенСуун извади парче метал, сребрист, дълъг колкото пръст. Имаше ли червеникав оттенък, или това беше просто кръв? Уакс погледна металните линии и откри, че макар да виждаше клина, линията е по-мътна, отколкото трябва. Хемалургия.

— Един клин — произнесе ТенСуун, като го преобръщаше и оглеждаше. — Още един и Хармония би могъл да овладее тези зверове. Как е възможно такава промяна да настъпи само от един-единствен клин? Това е хемалургия, която далеч надвишава познанията ми, блюстителю.

Уакс поклати глава и също огледа създанията. Не за да види дали все още представляват заплаха, а за да се увери, че няма да оставят някое от тях да умира с часове от раните си. Откри, че една жена е все още жива, парализирана от изстрела в гърба. Гледаше го с тези човешки оформени, но все пак чуждоземно тъмни очи. Каквото и да се бе случило на тези хора, поне трябваше да запазят очите си.

Уакс опря дулото на пушката в окото й и стреля нагоре към мозъка. След това затвори собствените си очи и отправи… какво? Молитва към Хармония? Хармония не беше помогнал на тези хора.