Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 192

По-голяма част от него се надяваше да останат, за да довърши и последния от бедните негодници.

Еднократният изстрел отекна високо в тунела, но зверовете не избягаха. Вместо това се хвърлиха напред, изоставили колебания за сметка на внезапен бяс. Уакс се прицели с Възмездие и започна да стреля в черепите на първите създания. Отблясъците от изстрелите огряваха тунела. Куршумите разкъсваха кожа и подхвърляха парчета кървящи мускули, но нито едно от нещата не падаше.

Уакс отстъпи в стаята, прибра Възмездие в кобура и остави фенера на една издатина.

— Черепите им са усилени — извика към ТенСуун, като посягаше за стериона.

Кандрата го подмина, едновременно гъвкав и могъщ. Уакс почти чуваше как мускулите се свиват и задвижват мисълта под кожата. Щом първото създание влезе, ТенСуун стовари ръка странично по главата му и го прикова в стената. След това отстъпи и вдигна крак, за да строши черепа му в скалата.

Останалите наскачаха върху ТенСуун и го повлякоха надолу, впили зъби в плътта му. Той сграбчи едното за задните крака, откъсна го от себе си и го захвърли. Уакс стреля, като се целеше в очите.

— Създали са ги, за да се сражават с теб — изръмжа ТенСуун от земята, където се бореше с едно от създанията, докато останалите опитваха да го разкъсат. — Бягай. Модерните ти оръжия са безполезни, човеко.

Друг път безполезни, помисли си Уакс, като пусна стериона и посегна към големия кобур на бедрото си. Вдигна пушката с рязана цев. Извади шепа патрони и ги хвърли по пода, където заваляха като дъжд. После пристъпи напред и нанесе удар с пушката през лицето на първото създание. То се присви, а после нададе вой — оголило редове неравни зъби.

Уакс тикна пушката в устата му и стреля.

Части от него се лепнаха по стената и докато падаше — в конвулсии, — разблъска част от кошниците. По каменния под затракаха кости. Смъртта на едно от създанията привлече вниманието на останалите. Те се обърнаха от кървящия ТенСуун и атакуваха Уакс.

Обикновено Уакс предпочиташе пистолетите. Този вид оръжия бяха естествено удължение на личния ти център, прецизни инструменти — като хвърлената монета в дните на предузряването. Душата на монетомета, проява на волята му.

Пушката беше нещо различно; не беше продължение на личния ти център или воля, но пък вършеше добра работа, когато трябваше да изразава яростта му.

Уакс изкрещя, когато стовари пушката в лицето на един от зверовете и Тласна цевта, с което придаде невероятна засилка на замаха. Ударът отметна създанието настрана, докато Уакс се завърташе, презареждаше, отнасяше крака на следващото и го откъсваше от раменната става. Звярът срещна камъка с муцуна.

Скочи към следващото, което се хвърли към него, като се Тласна от един от падналите патрони. Изстреля куршум от пушката в гърба на чудовището, за да го зашемети, а после умножи теглото си и се приземи с изхрущяване.

Нещото още се бореше и гърчеше под него, докато друго скачаше към гърлото му. Презареди и стреля в главата му, след което Тласна куршума. Теглото му все още бе увеличено — и изтощаваше с бесни темпове металоема му, — така че този куршум не беше спрян от черепа като останалите. Разцепи костта и превърна мозъка в каша.