Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 191

— Насам — каза кандрата и отново се хвърли напред.

Уакс го последва, за да навлязат в по-дълъг тунел. Идеално. Позволи си да изостане и вдигна фенера, като опитваше да зърне нещо от онова, което ги следваше.

Светлината се отрази в очи сред сенките. Фигури, ниско приведени, притичващи на четири крака. Движеха се по определено нечовешки начин. Облян в пот, Уакс пусна гилза и я ритна с крак така, че да се вклини в една скална цепнатина. Тласна и се хвърли по коридора, за да настигне ТенСуун. Приземи се точно преди да завият на скорост покрай един коридор.

— Не са хора — каза Уакс. — Не точно.

— Хемалургия — каза ТенСуун. — Това е ужасно. Паалм… стигнала е по-далеч, отколкото предполагах. Не просто убива. Сее Гибел.

— Почти са ни настигнали — произнесе Уакс, стиснал фенера и пистолета. — Как ще се измъкнем от тук?

— Няма да се измъкнем — отвърна ТенСуун, като влезе в една малка камера. — Ще се сражаваме.

Уакс го последва, но спря на входа с приготвено оръжие. Вече бяха подминали това помещение или някое подобно на него. Беше пълно с малки кошници — и след като сега имаше възможност да им хвърли по-продължителен поглед, видя, че са пълни с кости.

Нещата, които ги следваха, бяха започнали да издават джавкащи звуци. Чуваше как драскат по камъка, как дишат развълнувано… и приближават все повече.

Във вътрешността на стаята ТенСуун се трансформира.

Случи се като избухване. Кожата на кандрата се обели от кучешките му кости и плисна по пода като съдържанието на кофа помия, хвърлено през задната врата на кухнята. Мускулите и топящата се кожа пляснаха една от кошниците, наклониха я и разсипаха костите от нея.

МеЛаан беше споменала, че е бърз, но тази дума дори не започваше да описва внезапното движение, с което ТенСуун започна да абсорбира костите. Встрани от тялото му поникнаха ръце, а сетне цялото тяло се понесе нагоре, докато под него израстваха крака, дебели като на борец. Черепът се надигна като балон в бълбукаща меласа, а челюстта му се намести, като едновременно се покриваше с мускулатура.

Само за секунди в камерата стоеше ниска, мощна фигура. Лицето с опъната кожа напомняше на Уакс за колосец, но тези предмишници бяха като чукове, а гръдният кош — свръхчовешки могъщ. Тялото беше голо, но на чатала му липсваха гениталии от какъвто и да е вид.

Уакс погледна в коридора навън и се прицели. По лицето му се стичаше пот. Нещата загребваха с крака и ръце все по-наблизо. От мрака изникнаха глави, лица, които изопачаваха човешките черти в нещо по-скоро кучешко. Преброи общо пет. Тези създания вече не бяха двукраки, но следите от човечност все още се забелязваха по телата им — прекалено дълги пръсти, ръце с противостоящи палци. Ставите им се прегъваха в неправилната посока на лактите и колената, а очите… очите бяха мъртви. Чисто черни.

— Какво е сторила с вас? — прошепна Уакс към тях.

Създанията не отговориха. Или не можеха да мислят и да говорят, или не се и опитваха. Уакс стреля нагоре, като наполовина възлагаше надежда, че звукът ще подплаши създанията, че ще ги отпрати обратно в нощта.